Андрю Е. Крамър, New York Times

Амбициозните планове на руския гигант „Газпром“ за нов тръбопровод, минаващ по дъното на Балтийско море, се вклиниха между Източна и Западна Европа. Руско-германският проект носи енергийни ползи на Запада, но Централна и Източна Европа се опасява от захранено с газ ново руско господство. Така богатата на газ и доста контактна Русия раздели членовете на ЕС, които се бяха заклели да работят заедно за защита на сигурността си.
В момента руският газ достига до Западна Европа през Източна. Ако Русия затвори кранчето, за да притисне съседите от изток, натискът се усеща и от по-силните и по-богати западни страни.
Газопроводът „Северен поток“ ще промени баланса в това уравнение. Той ще изминава над 70 мили под вода, от Русия до Германия, като заобикаля бившите съветски и сателитни държави и осигурява отделен път за доставки към Запада.
Източноевропейските експерти казват, че Русия играе енергийна игра със съседите. „Вчера бяха танковете, днес е петролът“, казва Збигнев Симятковски, бивш директор на полските служби за сигурност.
Руският президент представя ситуацията по различен начин. „Газпром“, която осигурява на Европа 28% от газа, казва, че $10,7-милиардният проект е търговски, а не стратегически. Източногерманецът Матиас Варниг, изпълнителен директор на проекта, смята, че страховете на източноевропейците са неоснователни. Европа има нужда от допълнителни количества газ, за да компенсира спада на добива от Северно море, и според него Русия е най-добрият вариант.
Европейски представители твърдят, че проектът ще обедини Европа и ще повиши общата енергийна сигурност. Европейската комисия и Европарламентът го одобриха още през 2000 г. и потвърдиха ангажимента през 2006 г. „Докато съществува обща енергийна политика, ние сме част от нея на по-високо приоритетно ниво“, казва Себастиан Сас, главен представител на проекта към ЕС.
Властите в Централна и Източна Европа се опасяват, че след като печалбите от тръбопровода, опериран като джойнт венчър между „Газпром“ и трио от германски и холандски компании, потекат към руските доставчици и германските съоръжения, бившите подчинени на СССР ще станат още по-уязвими за енергийно изнудване.
Подобни тактики не са без прецедент. Изследователска организация към Министерството на отбраната на Швеция посочва 55 политически обвързани прекъсвания на енергоподаването за Източна Европа след разпада на СССР.
Според анализаторите досега Русия се задоволяваше с кратки ембарго периоди, защото все пак това е груба игра.
Миналия януари Русия прекъсна подаването по газопровода през Украйна заради междусъседски спор за тарифите. Три седмици стотици хиляди домове в Югоизточна Европа бяха без отопление, а много фабрики спряха работа. Двустранният конфликт се усети и на континента. Влиятелни западни правителства бяха бесни, а Русия загуби пари. Новият тръбопровод и огледалният „Южен поток“, планиран през Черно море, ще предпазят Запада от тези спорове и ще намалят политическите и финансовите разходи на Русия.
Възможността за произволно спиране на доставките засилва вероятността от подобни инциденти в Източна Европа, казва Збигнев Бжежински, съветник по сигурността в администрацията на Картър. Той нарече проектите грандиозен руски план за „разделение между Централна и Западна Европа, що се отнася до зависимостта от руски енергоресурси. По-притеснени са централноевропейците, бивши подчинени на СССР.“
За източноевропейците проблемът с тръбопроводите извиква спомени за една по-мрачна епоха на окупация и съюз и се превърна в индиректен дебат за руските намерения към земите, в които страната властва от края на Втората световна война до падането на Берлинската стена. В писмо до президента Обама миналата есен 23-ма интелектуалци и бивши държавни глави от Централна Европа, сред които бившият чешки президент Вацлав Хавел и полският му колега Лех Валенса, изтъкнаха, че с войната в Грузия Русия е декларирала сфера на неизяснени интереси, в която може би са и техните страни. С контрола върху тръбопроводите, пишат те, „Русия действа като ревизионистка сила, преследваща старите цели с модерни методи“. Полският външен министър Радек Сикорски сравни сделката между Русия и Германия с пакта „Молотов - Рибентроп“ от 1939 г., разделил Централна Европа на сфери на германско и съветско влияние: „Консултирането с останалите държави след взето решение не отговаря на идеята ни за солидарност.“
Реакция от Запад обаче липсва. Там май руската политика „разделяй и владей“ се оказва ефективна. „Русия е един от най-сериозните източници на разногласия в ЕС - казва Ангела Стент, директор на Центъра за изследване на Евразия, Русия и Източна Европа към университета „Джорджтаун“. - Русия и „Газпром“ комуникират и работят успешно с отделните страни.“
Мрежа от енергийни и лични интереси улесниха процеса. Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер използва търговията като средство за интегриране на Русия към Европа. „Той бе посредникът за сделката. Без него тя щеше да е невъзможна“, казва Зейно Баран от института „Хъдсън“ в Ню Йорк. Седмици преди загубата на Шрьодер през 2005 г. правителството му договори условията за газопровода, включително гаранция за заем от Германия в размер на $1,46 млрд. Малко след това Шрьодер стана председател на борда в консорциума Nord Stream. Той твърди, че не е знаел за гарантирането на заема.
Изпълнителният директор Варниг е бивш капитан от ЩАЗИ през 80-те, когато и Владимир Путин е агент на КГБ в Дрезден. Миналото на Варниг провокира спекулации за сенчести връзки от Студената война зад сделката, но той твърди, че шпионската му кариера няма отношение.
Други връзки са по-ясни. Бившият премиер на Финландия Пааво Липонен е получил заплащане от Nord Stream за разрешителните. Сас, контактът на Nord Stream в Брюксел, е бивш негов съветник.
През 2008 г. „Газпром“ предложи председателския пост в консорциума South Stream на тогавашния италиански премиер Романо Проди, но той отказа.
Сега, когато изграждането на газопровода е почти сигурно, французите се опитват да се присъединят към консорциума чрез Gaz de France. Иначе може да им се наложи да купуват газ от Русия чрез германски посредник.
Въпросът за европейското единство, повдигнат от страховете на Източна Европа, е от второстепенно значение в борбата за ресурси. „Русия умело експлоатира пазарния капитализъм - казва Пиер Нойел, професор в Кембридж и член на Европейския съвет за международни отношения. - В една отворена, конкурентна и капиталистическа икономика хората са свободни да строят газопроводи.“