Никълъс Кулиш
The New York Times

До миналата година Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изглеждаше като реликва от епохата след Студената война. Австралия, една от страните, осигуряващи финансирането на банката, си поиска парите обратно, а Чехия, която е сред новите членки на Европейския съюз, стана първата държава, напуснала кредитна програма на институцията.
Банката, която поведе източноевропейските планови икономики от бившия Съветски съюз към ерата на свободния пазар, преоткри мисията си в стабилизирането на тези икономики и запазването на трудно постигнатия им напредък.
Нестабилността на региона, дори в условията на зараждащо се общо възстановяване, бе подчертана в сряда, когато аукционът на латвийски краткосрочни държавни облигации не привлече купувачи. Проваленият търг увеличи вероятността Латвия да обезцени валутата си и размъти валутните и финансовите пазари.
Това е просто поредният от множеството проблеми в Източна Европа.
Главоломният растеж от последните години се оказа неустойчив, твърде зависим от пресъхналия приток на чуждестранен капитал.
В резултат 2009-а се оказа една от най-натоварените години в историята на ЕБВР. В момента банката иска увеличаване на финансирането, за да съдейства за преодоляването на ефекта от глобалната криза върху региона, който има смазващо голям дълг в чужди валути, като евро, швейцарски франкове и шведски крони. (Страховете от девалвация на латвийската валута доведоха до спад и на шведската крона.)
ЕБВР инжектира пари във финансовите институции, отпускащи кредити в тази част на света. През май тя заяви, че ще налее $578 млн. в източноевропейските подразделения на италианската UniCredit, най-голямата банка в региона.
Миналия месец в писмо до страните членки, в т. ч. САЩ, президентът на ЕБВР Томас Мироу поиска допълнителни $14,6 млрд., с които да компенсира отлива на частен капитал, превърнал района в един от най-уязвимите за икономическите вълнения.
Специалистите прогнозират, че икономиките от бившия Съветски съюз и разпадналия се Варшавски договор ще се свият със средно 6% през 2009 г.
„Би било прибързано да обявяваме общ изход от кризата“, казва Мироу в писмото.
Страхът около бившите комунистически държави е, че икономическите проблеми ще доведат до политическа и социална нестабилност. „Спънките в прехода като цяло бяха малко, но сега някои от принципите на пазарната реформа ще бъдат подложени на критика“, казва Мироу.
Тази година паднаха правителствата в Унгария, Латвия и Румъния. Свалянето на румънската управляваща коалиция миналата седмица бе свързано повече с политически, отколкото с икономически съображения, но страната е затънала в рецесия и подобно на другите две бе принудена да приеме помощта на Международния валутен фонд (МВФ).
Регионът се намира в началните фази на процес, който може да се окаже трайно възстановяване или пауза преди нов спад. „Макар че паниката отмина, не сме се измъкнали напълно от опасността“, казва Марчело Дзанардо, банков анализатор за Централна и Източна Европа в Keefe, Bruyette & Wood, Лондон.
Според Дзанардо необслужваните заеми ще растат през голяма част от 2010 г., а районът е уязвим за ново забавяне в глобалната икономика, което ще очертае т. нар. W-образна рецесия.
Засега Полша е единствената страна от региона, успяла да избегне рецесията, а очакванията на местното правителство са за растеж от около 1% през 2009 г. Прогнозата на МВФ за Унгария, от друга страна, е за свиване с 6,7%, а според някои икономисти дори повече.
Фондът изчислява, че в края на годината свиването на латвийската икономика може да се окаже 18%. Икономиката на Украйна, която има сериозни политически проблеми и не е член на ЕС, най-вероятно ще се свие с 14%.
Представителите на ЕБВР се надяват, че в навечерието на 20-годишнината от падането на Берлинската стена, страни като САЩ, Франция и Германия ще покажат готовност да помогнат на младите европейски демокрации въпреки собствените си вътрешни нужди и растящите дефицити, утежнени от държавните разходи за стимулиране.
ЕБВР бе основана през 1991 г. с ясна мисия. Икономиките зад Желязната завеса бяха осакатени от системата на централно планиране и банката определяше като своя задача подпомагането им в прехода към отворени и пазарно ориентирани икономики.
Жозуе Танака, в момента корпоративен директор, е сред първите служители на банката, когато в главната й квартира в Лондон все още не е имало компютри и дори маси. „Отворихме една карта и се зачудихме откъде да започнем“, спомня си Танака.
Оливие Декам, който се присъединява към банката през 1993 г. и сега работи като директор за Югоизточна Европа, Централна Азия и Кавказкия регион, казва: „Никой друг не желаеше да поеме този риск. Всички банки се страхуваха от този нестабилен регион.“
През последните години обаче регионът стана привлекателно място за инвестиране. Към 2007 г. бившите комунистически страни, клиенти на банката, вече бяха с годишен ръст от 7%. Същата година Чехия стана първата страна, напуснала програмата на ЕБВР, а очакванията бяха, че останалите нови членки на ЕС ще последват примера й, тъй като бяха достатъчно стабилни, за да привличат чуждестранни инвестиции.
През 2008 г. австралийските власти заявиха, че ще оттеглят своя дял в банката, за да инвестират в по-бедните си съседи в Азиатско-Тихоокеанския регион. Междувременно ЕБВР обяви, че ще започне работа в Турция – страна, която никога не е била част от Съветския съюз.
Кредитният крънч, настъпил след колапса на Lehman Brothers миналата есен, обаче доказа, че растежът на някои страни в Централна и Източна Европа е неустойчив и банката все още има задачи по предпазване на поверените й икономики и укрепване на напредъка им.
„Институция като ЕБВР има сериозен опит. По мое мнение светът изпитва сериозна нужда от него“, казва Мироу.