Д-р Желязко Христов, президент на КНСБ

Проблемът за пенсионната възраст тръгна от една конференция за финансиране на социално-осигурителната система, организирана от Икономическия и социален съвет през септември. Там обаче този въпрос въобще не беше обсъждан, никой не изговори и дума за него. Този въпрос се хвърли след това по манипулативен начин в публичното пространство, който за мен е недопустим. В началото на пенсионната реформа през 2000 г. беше постигнат труден консенсус, който след това беше потъпкан. Сега пенсионната система е тотално зависима от събраните данъци, които я дофинансират. Смени се философията на пенсионната система, което нарекохме одържавяване. За жалост сега продължаваме тази политика в пенсионната система с ново намаление на вноската с 5% - едно решение, което има своето антикризисно отношение към бизнеса, но към осигурителната система то задълбочава кризата.
В годините се направи преднамерено и съвсем съзнателно декапитализиране на пенсионната система в полза на бизнеса. За преодоляването на тази криза се изискват дългосрочни и консенсусни мерки за повишаване на заетостта, за производителността на труда. Опитът този проблем да се прехвърли върху поколението на утрешните пенсионери чрез увеличаване на пенсионната възраст за десет години два пъти е безцеремонен и не достатъчно морален акт и води до биологичен и социален експеримент с тези хора. Това няма да реши проблемите с пенсионната система, а търси само временно закърпване на дупката.
С увеличаване на пенсионната възраст на жените евентуално в приходната част ще влязат около 300 млн. лева. България е най-бедната страна - членка на ЕС, в държава с по-добър стандарт на живот в Европа от нас възрастта за пенсиониране е или близка, или по-ниска дори от тази у нас. Разликата между пенсионната възраст на мъжете и жените също е по-голяма от тази в България. Така изговорено увеличение на пенсионната възраст не само няма да срещне подкрепа, а ще срещне противодействие. В този смисъл нашата позиция съвпада с тази на министър Тотю Младенов.