Разбира ли Обама сериозността на проблемите на трудовия пазар?

Боб Хърбърт, The New York Times

Големият въпрос в американската вътрешна политика към този момент е дали президентът Барак Обама разбира сериозността на кризата със заетостта, която заплашва страната. Наясно ли е с бедствието? Защото сигналите, които идват от Белия дом, не са особено окуражителни.
Умниците, населяващи Вашингтон и висшите финансови кръгове, които дори не успяха да предвидят гигантския икономически срив, сега пък ни информират с присъщата си лека арогантност, че Голямата рецесия най-вероятно е приключила. Те, разбира се, са втренчили поглед в цифрите, зад които стоят абстрактни понятия като брутен вътрешен продукт, а не върху страданията на хората от плът и кръв, борещи се с кошмара на безработицата.
Дори самият Обама се отнесе пренебрежително към идеята за нов пакет за икономическо стимулиране. Преди няколко седмици, в интервю за в. „Таймс“, президентът заяви, че по всяка вероятност икономиката е минала повратната точка. „Както знаете, данните за заетостта по принцип са изоставащ индикатор и при тях промяната се усеща последна“, обяви държавният глава.
Повечето американски семейства не гледат толкова спокойно на ситуацията. Неизбежните месечни разходи за подслон, транспорт, храна, дрехи, образование и т.н. не им оставят много време да чакат този изоставащ индикатор да се довлече последен на финала.
Американците се нуждаят от работа сега. И ако икономиката не може сама да им я осигури, а явно в момента е точно така, американското правителство трябва да се намеси с агресивни мерки за създаване на работни места.
Почти всяко четвърто семейство в Съединените щати е било засегнато от растящата безработица през последната година, сочи изследване на Института за икономическа политика. Всеки десети е официално безработен, а реалният процент на незаетите е още по-висок.
Необходимо е разкриването на около 10 млн. нови трудови позиции, за да се върне страната към равнищата отпреди началото на рецесията през декември 2007 г. В момента дори не се работи по проект, който да е в състояние да доведе до създаването на работни места в подобен мащаб.
Не бе обърнато сериозно внимание на предложенията за мащабна дългосрочна кампания за подновяване на инфраструктурата, която би осигурила заетост на огромен брой хора, полагайки в същото време жизненоважната промишлена платформа за изграждането на една наистина съвременна американска икономика. Обширните инфраструктурни програми, които биха обхванали както вътрешността на градовете, така и затруднените предградия и провинциални райони, бяха отхвърлени като останки от една древна и наивна епоха.
Сякаш чакаме появата на някакво митично възстановяване, което с вълшебна пръчица да донесе силен ръст на заетостта, дългосрочен бичи пазар и познатото безоблачно време за американските потребители.
Ами, за съжаление, това не се случва.
Докато през септември специалистите уверено говореха за първите признаци на подобрение, работодателите в реалния свят освободиха още 263 хил. служители, с което безработицата стигна рекордните за последните 25 години 9,8%. И щеше да е дори още по-висока, ако 571 хил. души не бяха напуснали трудовия пазар – те вече са без работа, но не влизат в изчисленията за безработицата. Броят на официално незаетите американски граждани (15,1 млн.) е, както отбелязва в. „Уолстрийт джърнъл“, по-голям от населението на 46 от общо 50-те американски щата.
Администрацията на Обама изглежда безсилна пред кризата с безработицата. В общественото пространство не са представени някакви големи идеи. Няма впечатляващи творчески инициативи за борба с трудовото бедствие. Президентът влага огромно количество енергия в здравната реформа и в опитите си да начертае стратегия какво да прави с Афганистан, но все още не е споменавал за неотложността на борбата с безработицата.
А ако това състояние на пасивно изчакване не се промени, главозамайващото й равнище може да осакати не само благосъстоянието на милиони американски семейства, но и всякакви реални шансове за устойчиво икономическо възстановяване, както и политическото бъдеще на президента. Защото безработният електорат е недоволен електорат.
Изследването е проведено през септември от Hart Research Associates по поръчка на Института за икономическа политика. Анкетираните са заявили, че вярват повече в способността на Обама да се справи с икономиката, отколкото в тази на републиканците. Процентното съотношение е 43 към 32. На въпроса, кой е бил най-силно подпомогнат от държавните мерки за стимулиране, мнозинството хора посочват като отговор „големите банки“ и „инвестиционните компании от Уолстрийт“.
На въпроса, доколко са били подкрепени „обикновените работещи“ или „вие и вашето семейство“, много малък процент от запитаните американци (от порядъка на 10-13%) казват, че се справят добре.
Говори се, че след обезкуражаващите данни за безработицата от миналата седмица президентската администрация е започнала да проучва доста по-задълбочено и енергично съществуващите варианти за създаване на нови работни места. Тепърва ще видим дали от това й проучване ще произлязат някакви сериозни инициативи.
Майсторът в тази област, разбира се, е Франклин Делано Рузвелт. Първото му обръщение при встъпването в длъжност се прочу с фразата: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме...“ Във въпросната реч обаче той казва още: „Най-важната ни задача е да дадем работа на хората.“ Тогава Рузвелт посочи, че трябва да се отнасяме към точно тази задача със спешността, с която бихме се отнасяли и към една война.
Именно от такава нагласа на неотложност се нуждаем в сегашния труден момент.

Станете почитател на Класа