Саймън Кларк, Том Кейхил
Bloomberg

В къща на четири минути пеша от британския парламент банкери, адвокати и икономисти се събраха на вечеря, за да измислят как да се борят с финансовата регулация на Европейския съюз, определена от тях като заплаха за Лондон. „Крайно загрижена съм за лондонското Сити“, заяви Рут Лий, директор в Arbuthnot Banking Group Plc, която след срещата в Института за икономически работи (ИИР) на 24 септември се съгласи коментарите й да бъдат публикувани. „Великобритания може и да повлияе на регулацията на ЕС, но не ние ще командваме парада. Страната трябва да обмисли крайния вариант да напусне обединението“, смята тя.
Европа създава нови закони и институции, които могат да застрашат способността на Лондон да определя правилата в най-големия финансов център на региона. На различни срещи в столицата инвеститорите обсъждат реакцията спрямо Брюксел. Някои виждат в правилата заплаха за Великобритания, а други твърдят, че предизвикателството е към капитализма в цяла Европа.
„Добре е да не споменаваме Лондон във всяко изречение и да започнем да разглеждаме въпроса от общоевропейска гледна точка, казва Матс Першон от лондонската лобистка организация „Отворена Европа“, критично настроена към интеграцията в ЕС. Аз съм швед и споделям този начин на мислене.“
Миналата седмица ЕС предложи система от три регулаторни агенции с правомощието да отменят решенията на националните власти. Европейският парламент се готви да обсъди Директивата за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. Това са правила, лансирани от Пол Нируп Расмусен, председател на Европейската социалистическа партия, за ограничаване на заемните средства, използвани от фирмите за дялово инвестиране и хедж фондовете, и принуждаването им да имат бази в ЕС.

По-високи разходи

Базираните в Лондон мениджъри на хедж фондове и фирми за дялово инвестиране твърдят, че директивата за тях ще ограничи способността на европейците да инвестират по света, а за колегите им извън ЕС ще стане по-трудно да набират средства в Европа. През първата година от въвеждането им новите правила могат да струват на фондовете €1,9 млрд. заради по-високи процедурни разноски и по €985 млн. годишно след това, сочат изчисленията на „Отворена Европа“. „На целия континент хората изпитват безпокойство от англосаксонския подход на пазарите“, заяви на конференция в Лондон Ханс Хохерфорст, председател на Холандската служба за надзор на финансовите пазари.

Политически дневен ред

„Политическите подбуди са очевидни, когато толкова регулатори и политици казват, че англосаксонският модел е сбъркан, смята Стивън Улф, адвокат на хедж фонда Boyer Allan Investment Management LLP. Защо Великобритания да допуска атаки срещу финансовата й индустрия? Французите не биха допуснали подобни нападки срещу фермерите им, а германците не биха гледали безучастно набезите срещу автомобилостроителите им.“
В предизборна година британският премиер Гордън Браун също критикува лондонското Сити. „Ще приемем нов закон, който да позволи намеса в бонусите на банкерите, когато те представляват заплаха за икономиката“, заяви Браун на годишния конгрес на Лейбъристката партия в Брайтън на 29 септември.
Междувременно финансовата общност на Лондон алармира за масово оттегляне на финансовите компании и заможните лица при въвеждането на по-високи данъци и по-силна регулация.
ИИР е 54-годишна изследователска организация, чиято цел е да „разясни пред широката общественост идеите на свободния пазар“.

Групата консултанти на ИИР

Лий е бивш шеф на политиката в работодателската организация Институт на директорите и бивш икономист в Lehman Brothers Holdings Inc. Дискусията на института бе ръководена от Чарлз Лийч, член на Камарата на лордовете и директор на Jardine Lloyd Thompson Group Plc., най-големия листван застрахователен брокер във Великобритания. Участваха и Хю Тренчард, член на Камарата на лордовете, и Ричард Пери, адвокат в Simmons & Simmons.
Доводите срещу законодателството на ЕС като заплаха за Лондон са контрапродуктивни, каза Анджела Крауфорд-Ингъл от Ambre Partners. И добави: „Пропускате нещо важно. Ако за момент оставите емоцията настрана, ще видите много области, в които фокусът е европейски.“ Но инвеститорите, в т.ч. европейските фондове за недвижими имоти, се противопоставят на директивата.
А Першон от „Отворена Европа“ споделя, че три четвърти от всичките 1785 европейски фирми за дялово инвестиране са базирани извън Великобритания.

Не е френски заговор

Предложената директива за хедж фондовете и фирмите за дялово инвестиране не е френски заговор срещу лондонското Сити, уверява Патрис Бърж-Винсент от френския финансов регулатор Autorite des Marches Financiers. „Приветстваме директивата, но почти всички предложения трябва да бъдат преработени“, казва той.
Два дни преди дебата на ИИР 300 представители на лондонското Сити се събраха в резиденцията на кмета на лондонското Сити. Тогава Иън Лъдър заяви, че финансовите услуги са национален актив, и критикува председателя на британския финансов регулатор Адеър Търнър, който обяви за социално безполезни някои от банковите дейности.
„Малко хора осъзнават по-добре от вас жизненоважната роля, която секторът на финансовите услуги играе за осигуряването на гориво за икономиката, каза Лъдър на Търнър. Промените в сферата на данъците, регулацията и другата бизнес администрация не бива да нарушават конкурентоспособността на Ситито.“

Критичният Търнър

Търнър обаче не се отказва от критиките си към банкерите: „Истинските врагове на имиджа на Ситито и на пазарната икономика с целия й огромен потенциал да стимулира просперитета и възможностите не са тези, които повдигат трудните въпроси, а онези, които ги пренебрегват.“
Лий сподели в интервю, че аргументите на Търнър ще са от полза на критиците на Лондон, като например Расмусен: „Бях бясна от коментарите му за социално безполезните банкови дейности. Всички трябва да подкрепяме Ситито, а не да го натискаме под водата.“
Но според Мартин Алисън, декан на бизнес факултета към Окръжния университет в Лийдс, критиките на Търнър може да са ключ към оцеляването на Ситито като европейски финансов център: „Приятно обнадежден съм, че хората могат свободно да изразяват несъгласието си на публично място. Това е важно, ако Лондон иска да е истински световен финансов център.“