Несъбраните към момента борчове на държавата гонят впечатляващата сума от 10 млрд. лв. В същото време тяхната събираемост крета в рамките на мижавите 1-2 процента. Ежегодно тези цифри се възпроизвеждат с ясната тенденция на нарастване на вземанията и безплодните опити да се прехвърли проблемът в нечие чуждо поле. Странно е защо например депутатите се бавят вече половин година и не позволят на Агенцията за следприватизационен контрол /АСК/ да налага ипотеки върху приватизирани предприятия, за да си гарантира вземанията от длъжници? Още по-странно е защо тази мярка бе въведена „експериментално“ само за 6 месеца до март т.г. През това време за тяхна информация ведомството успя да събере 7 пъти повече неустойки по неизпълнени приватизационни договори. А какво да кажем за други едни вземания от дължими данъци, осигуровки, мита, акцизи и различни такси в размер на 8 млрд. лв.? С цялата си принудителна мощ държавата не е в състояние да си събере „вересиите“ и затова търси помощ от частни лица. Проблемът е, че с тях или без тях се натъква на източени предприятия и липса на обезпечения заради калпавите договори без гаранции, които е сключвала. И не половинчата наредба, а ясно разписани правила със закон могат да преобърнат нещата. Превантивно, не след дъжд качулка. А липсата на такъв закон намирисва на липса на интерес. Нищо че с въпросните 10 милиарда можем да построим АЕЦ „Белене“.