Петър Ганев, Институт за пазарна икономика Финансовата децентрализация в България започна реално да се случва. От началото на 2008 г. общините ще могат сами да определят размера на местните данъци и такси, като патентният данък също става местен. Подобни промени на пръв поглед напълно отговарят на основната цел на стратегията за децентрализация, а именно „ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление”. Предложените промени обаче съвсем не са в унисон с идеята за ускоряване на процеса на финансова децентрализация, а по-скоро представляват малка стъпка в правилната посока. Общините събират само 3% В България почти всички данъци се събират на централно ниво, като едва малко над 3% от всички данъчни приходи (без осигуровките) идват от местни данъци. Този процент е изключително нисък спрямо другите европейски страни, където в последните години финансовата децентрализация тече с пълна сила. В Германия, Швеция, Дания, Полша и Унгария приходите от местни данъци заемат около 30% от всички данъчни приходи (също без осигуровките). В Испания и Чехия този процент е около 20, а страната с най-висок дял на приходите от местни данъци, съотнесени към всички данъчни приходи, е Швейцария с над 60%. Тези данни ясно показват, че финансовата децентрализация в България не трябва да е насочена само към естественото право на общината сама да определя размера на досегашните местни данъци (като данъка върху недвижимите имоти, данъка при дарение, данъка върху наследствата и данъка върху превозните средства), но също така и до изземване от страна на общината на някои инструменти на данъчната политика, досега присъщи на централната власт. Стъпка в тази посока е фактът, че от следващата година приходите от патентен данък ще постъпват директно в местните бюджети, като лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък общ доход. Тези приходи обаче се очаква да бъдат едва 40 млн. лв., или около 0,2% от всички данъчни приходи в страната за 2008 година. Трансферът на тези 0,2% от държавния към общинските бюджети едва ли може да се квалифицира като „ускорено прехвърляне на ресурси от държавните към общинските органи”, както се бяха похвалили управляващите. Все пак подобна стъпка дава донякъде по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси, стига те да можеха наистина да определят сами местните данъци, сред които вече и патентния данък. Ограничени права, никакви отговорности С предложените промени в Закона за местните данъци и такси не само се дава възможност на общинските съвети да определят с наредба размера на местните данъци, но и се задават границите, в които могат да варират ставките. Това не само ограничава правомощията на общините в сферата на местните финанси, но и на практика снема каквато и да е отговорност от тях. Всъщност най-абсурдното е, че догодина нито една община няма да може да намали местен данък, защото според закона съществуващите до края на 2007 г. размери стават минимални нива за 2008 година. Подобно решение показва пълното неразбиране на самата идея за финансова децентрализация, която означава по-голяма свобода на общините да провеждат собствени бюджетни политики, което неминуемо би ги поставило в една по-конкурентна среда. Законът забранява да се намалят налозите Данъчната конкуренция от своя страна обикновено води до по-ниски нива на облагане и по-ефективни публични разходи. Подобна картина се наблюдава вече няколко години в ЕС, където страните членки са принудени да се съобразяват с данъчната политика на останалите и резултатите са точно такива. Механизмът, по който работи данъчната конкуренция между отделни страни, е напълно в сила и за отделните общини във всяка една страна. Подобен сценарий обаче е зачеркнат в България чрез законовата забрана за снижаване на местните данъци. За да говорим за каквато и да е било финансова децентрализация, общините трябва да могат да определят напълно свободно размера на местните данъци и такси. Общинските съвети и кметът носят пълната отговорност за развитието на общината и е напълно нормално да имат правото да определят налозите на местните жители. Това би позволило провеждането на всякакви политики на местно ниво, включително разработване на социални програми и инвестиции в инфраструктурата. Реалната финансова децентрализация обаче има и друга страна. Тя би позволила да не се провеждат местни политики – да не се разработват социални програми и да няма публични инвестиции в инфраструктурни проекти. Това е решение както на представителите на местното управление, така и на самите избиратели. Ако хората в дадена община не желаят масирани публични разходи, нека местните данъци бъдат ниски. От друга страна, ако хората в друга община считат, че местната власт трябва да поеме нещата в свои ръце и да налива пари в различни политики, нека местните данъци бъдат високи. Това е израз на различния подход и на конкуренцията между общините. Гласовете тежат повече Подобна данъчна конкуренция между общините има и друг огромен плюс – тя дава много по-голяма стойност на гласа на всеки един човек. Мнението на хората, които са недоволни от структурата на местните финанси, има много по-голямо въздействие върху отговорните фактори, знаейки, че в крайна сметка хората могат да се преместят в друга община без особени сътресения в личен план. Докато малко хора могат или желаят да си изберат страната с най-ниски данъци по света и да се преместят да живеят там, то много хора биха били готови да отскочат до съседната община, където местните данъци са чувствително по-ниски.