Пол Кругман
Носител на Нобелова награда за икономика през 2008 г.
New York Times

И така, забавлявахте ли се с дебата за реформата в здравеопазването? Бяхте ли дълбоко впечатлени от цивилизования тон на дискусиите и интелектуалната честност на противниците на предложенията?
Ако ви е харесало, то сега направо ще се разтопите от перспективата за следващия голям дебат: битката за климатичните промени.
Камарата на представителите вече одобри един сравнително силен проектозакон за ограниченията и търговията с въглеродни кредити, наречен „Ваксман-Марки“, който, ако бъде приет като закон, ще повлече след себе си резки съкращения на емисиите парникови газове. Но по въпроса за климатичните промени, както и по темата за здравеопазването финалната права ще бъде в Сената. И обичайните заподозрени вече правят най-доброто, на което са способни, за да предотвратят реалните действия.
Някои от тях все още се кълнат, че такова нещо като глобално затопляне не съществува или поне, че доказателствата не са окончателни и безспорни. Но точно този аргумент започва да се изтърква. И май вече е толкова изтънял, колкото арктическия лед, който е намалял до такава степен, че корабните компании отварят нови маршрути през доскоро непроходимите морски води на север от Сибир.

Корпорациите срещу критиците

Дори корпорациите започват да губят търпение спрямо доводите на критиците: по-рано през седмицата Pacific Gas и Electric се отказаха от членството си в Търговската камара на САЩ в знак на протест срещу „нечестните опити на камарата да омаловажи или изкриви реалностите“ на промените в климата.
Така основният аргумент срещу политиката за климата няма да се гради върху „мита за глобалното затопляне“. Вместо това ще бъде впрегнат доводът, че всяка политика за ограничаване на глобалното затопляне ще унищожи икономиката. Както четем и в блога Climate Progress, противниците на законодателството за борба с промените в климата „продължават да покачват прогнозираните разходи за чиста енергия и за програмите за ограничаване на замърсяването и на глобалното затопляне, сякаш са контролни аукционери“.
В такъв случай е важно да осъзнаем, че заплахите за гигантски икономически щети в резултат на климатичното законодателство са толкова лъжливи по свой си начин, колкото и отричането на промените в климата. Спасяването на планетата няма да бъде безплатно (макар че ранните етапи на съхраняване всъщност биха могли да са). Но и няма да ни струва чак толкова много.
От къде знаем ли? Първо, доказателствата сочат, че в момента пилеем твърде много енергия.

Пропаст между енергията и ефективността

Това значи, че изгаряме огромни количества въглища, нефт и газ по начини, които всъщност не повишават жизнения ни стандарт – феномен, познат в научната литература като „пропастта между енергията и ефективността“. Съществуването на това неравновесие предполага, че политиките, които поощряват спестяването на енергията, биха могли поне до известна степен да увеличат богатството на потребителите.
Второ, най-добрите съвременни икономически анализи посочват, че дори за дълбоките съкращения на емисиите парникови газове средностатистическото семейство ще плати една доста прилична цена. По-рано този месец Бюрото по бюджета към Конгреса публикува анализ на вероятните резултати от законопроекта „Ваксман-Марки“ с извода, че през 2020 г. той ще струва на средното семейство само $160 на година, или 0,2% от доходите на домакинство. Това е равно на разходите за закупуване на една пощенска марка на ден.
До 2050 г., когато ограниченията за емисиите ще бъдат доста по-строги, товарът ще се увеличи до 1,2% от доходите. Бюрото по бюджета обаче прогнозира, че през 2050 г. реалният БВП ще бъде около два и половина пъти по-голям от сега, което значи, че БВП на глава от населението ще се покачи с около 80%. А разходите за защита на климата ще бъдат една съвсем малка част от този растеж. И всички тези изчисления, разбира се, не включват ползите от ограничаването на глобалното затопляне.
Та откъде идват апокалиптичните предупреждения за цената на политиката по климатичните промени?
Дали противниците на модела за редуциране и търговия с въглерод се позовават на различни проучвания, които достигат до коренно противоположни заключения? Не съвсем. Вярно е, че миналата пролет фондацията Heritage публикува доклад, в който се твърдеше, че „Ваксман-Марки“ ще стане причина за загубата на много работни места. Това изследване обаче дори и тогава изглеждаше толкова очевидно абсурдно, че досега не съм видял някой да го цитира.
Вместо това кампанията срещу спасяването на планетата се гради предимно на лъжи.

Откровени лъжи

Миналата седмица например Глен Бек, който май се конкурира с Ръш Лимбо за ролята на де факто лидер на Републиканската партия, информира публиката за „погребано“ изследване, поръчано от администрацията на Обама, което изчислявало, че „Ваксман-Марки“ всъщност ще струва на средното семейство $1787 долара на година. Няма нужда да ви казвам, че такъв документ не съществува.
Но нека не бъдем твърде строги с Бек. Същите, т.е. също толкова лъжливи твърдения за цената на „Ваксман-Марки“, се разпространяват и от автори, на които се носи противоречива слава на експерти.
Само преди година бих бил шокиран от подобно поведение. Но, както вече видяхме и в дебата за здравната система, поляризацията на нашия политически дискурс очевидно е принудила самопровъзгласилите се „центристи“ все пак да изберат страна – и много от тях очевидно са решили, че партизанската опозиция срещу президента Обама е в състояние да надцака всяко съмнение за интелектуалната им честност.
А ето го и логичния извод: твърденията, че законодателството за климата ще убие икономиката, заслужават същото презрение, както и уверенията, че глобалното затопляне е измислица. Истината за икономическото управление на промените в климата е, че е относително лесно да бъдеш „зелен“.