Гордън Браун, премиер на Великобритания
„Ню Йорк таймс“

Следващите шест месеца ще са най-сериозният тест за международното сътрудничество от 1945 г. насам. Може би звучи странно след цяла година на глобална криза, наложила съвместна работа в огромен мащаб, но пред нас стоят пет предизвикателства и мерките за справяне с тях не търпят отлагане.
Ключовите срещи тази седмица в Ню Йорк и Питсбърг ще определят до следващата пролет дали е възможна нова ера на сътрудничество.
Разбира се, няма как веднага да разрешим тези проблеми, но е необходимо още сега да се вземат някои важни решения в посока спиране на климатичните промени, подновяване на икономическия просперитет, борбата с тероризма, прекратяване разпространението на ядрени оръжия и превъзмогване на бедността.

Бавен напредък

Седмицата започна с усилия да се вдъхне живот в преговорите, чиято крайна цел е през декември в Копенхаген да се сключи ново международно споразумение по измененията в климата. Напредъкът е твърде бавен и спогодбата вече е поставена на карта. Евентуален провал би засилил заплахата не само от хуманитарна и екологична катастрофа, но и от икономически упадък.
Инвестирането в енергийна ефективност и енергийни ресурси с нисък разход на въглероден диоксид ще е един от двигателите на икономическия растеж през следващото десетилетие. Освен това ще редуцира зависимостта от вносен петрол и ще укрепи енергийната сигурност. Разрастването на тези капиталовложения ще създаде милиони работни места – в момента секторът на нисковъглеродните технологии е по-голям от тези на отбраната и космическите разработки, взети заедно. От решаващо значение обаче е да вдъхнем доверие в тези инвестиции посредством ново международно споразумение за климата.
Такова не е възможно без съдействието на развиващите се страни. Поради тази причина Великобритания предложи програма на стойност $100 млрд. годишно с продължителност до 2020 г. Тя ще бъде финансирана от по-богатите държави и частния сектор, а задачата й е да помогне на по-бедните нации да развият нисковъглеродни икономики.
Трябва да действаме за изчистване на проблемните точки преди Копенхаген. Лично ще отида в датската столица, ако присъствието ми е необходимо за сключването на споразумение. Дотогава ще призовавам и останалите лидери да сторят същото.
Преди пет месеца в Лондон светът се обедини в името на борбата с глобалната рецесия. Тази седмица той отново го прави, но този път, за да изготви глобален план за трудовата заетост и растежа.
Досега съвместните мерки стабилизираха международната банкова система и поставиха основата за възобновяване на икономическия растеж. Доказателствата сочат, че на всеки долар, похарчен във фискалната експанзия, съответстват два долара растеж. Според изчисленията тази политика ще създаде или спаси общо 7 млн. работни места само през тази година.
Сега светът трябва да реши дали да поддържа поетия курс и да предостави обещаните фискални стимули през тази и следващата година. Вниманието трябва да бъде насочено и към следващата ни обща икономическа цел – нова система на управление. Нуждаем се от ясен ангажимент от страните от Г-20 за постигане на глобално споразумение, което ще създаде рамката за работните места, икономическия растеж и стабилността в средносрочен и дългосрочен план. Може дори да се включат цели за размера на глобалния растеж.
Вече близо десетилетие сме обединени от борбата срещу „Ал Кайда“ в Афганистан, Пакистан и други точки на света. Дебатите за това, дали имаме право на намеса, продължават в много страни (в т.ч. Великобритания, Канада, Германия и Япония). Аз вярвам, че сме в правото си – 11 септември ни показа категорично какъв риск поемаме, като оставяме Афганистан да се превърне в убежище за „Ал Кайда“.
Трябва да преминем на следващия етап и да разработим стратегия, която наричам „афганизация“ - за изграждане на афганистанска армия, полиция и граждански институции и за предаване на управлението в ръцете на местните жители. Международно споразумение и напредък по афганизацията трябва да са сред най-неотложните приоритети. Това е нещо, на което НАТО би следвало да обърне внимание в контекста на нова оценка за прогреса от висшия американски военнокомандващ в Афганистан ген. Стенли Маккристъл.
Светът е заплашен и от назряващата нова надпревара във въоръжаването. Президентът Барак Обама зададе разпространението на ядрени оръжия като основна тема на срещата на Съвета за сигурност на ООН тази седмица. Очевидна е спешната необходимост от нов договор за неразпространение. За тази цел Великобритания предлага комплексна спогодба, която предвижда редуциране на този тип оръжия от ядрените сили, а страните, които се откажат от съществуващите си оръжия и от разработване на нови, да получат достъп до атомна енергетика с граждански цели с посредничество на международна уранова банка.

Изход от рецесията чрез търговия

На срещите тази седмица ще призовавам всяка държава от развития свят да помогне на по-бедните нации да излязат от рецесията чрез търговията и да осигурят основни здравни услуги на най-уязвимите си жители. Задачата не е лека и ще отнеме време. Трябва да изпълним Целите на хилядолетието за развитие, а вече изоставаме доста от графика. Има стъпка, която можем да предприемем незабавно – най-бедните в света, особено бременните жени и децата, да не се таксуват за медицинско лечение, което не могат да си позволят.
Вчера в Ню Йорк председателствах събитие, което е сериозна стъпка към постигането на тази цел. Редица страни, в т.ч. Малави, Гана, Сиера Леоне и други, поеха конкретни ангажименти, някои от които коренно ще променят националните системи за здравеопазване. Това е възможно благодарение на иновативни механизми за финансиране (задачата на работна група, която създадох съвместно със Световната банка миналата година), които ще ускорят отпускането на $1 млрд. за развиващите се страни.
След 1945 г. светът, едвам излязъл от унищожителен конфликт, събра сили за изграждането на нов международен ред. Отново сме подложени на изпитание. В следващите дни и месеци нашата обща решимост трябва да устои на всички очертани от мен предизвикателства. При успех ще отворим пътя за нещо по-голямо и трайно от възстановяването през следвоенната епоха – създаването на първото истински глобално общество.