Reuters

Година след като сривът на Lehman Brothers отприщи кризисните вълни по световните пазари, въпросът откъде ще се появи следващият глобален шок (и дали може да се предвиди, за да сме подготвени за него), никога не е бил по-актуален.
Онова, което го прави особено труден, е, че много от събитията, достатъчно пагубни, за да причинят голяма криза (познати като т.нар. fat tail risks – рискови модели със струпване на стойностите в крайните честоти на разпределението, или като “черни лебеди” по определението на Насим Никълъс Талеб), се появяват от извънфинансовите сфери.
За да се предвиди какъв ще е следващият глобален шок, трябва да можем да правим прогнози и за геополитиката, войната, тероризма, екстремни метеорологични условия, земетресения и пандемии.
В книгата си от тази година по въпроса за т.нар. fat tail risks Иън Бремер и Престън Кийт от консултантската фирма за политически риск Eurasia Group отбелязват, че тези рискове поставят фундаментални проблеми за възможността за точна прогноза. “Fat tails, пишат те, представляват риска от появата на конкретно събитие, което изглежда толкова катастрофално, че е малко вероятно да се случи, и е толкова трудно за прогнозиране, че много от нас предпочитат да го пренебрегват. Докато не се случи.”
Все повече теории и доказателства предполагат, че даването на точни прогнози за редки катастрофални събития е принципно невъзможно. В същото време предлагат практическо решение за смекчаване на опасностите – подробно планиране на сценариите от анализатори с въображение, които не се придържат фанатично към математическите модели на реалността.

Шимпанзета, играещи дартс

Каквото и да се опитват да прогнозират анализаторите – икономиката, времето, разпространението на епидемиите, геополитическите промени, ключовите проблеми са едни и същи. Системното прогнозиране изисква модел, който да се доближава до реалността. Изпълнимо ли е обаче това?
Много модели допускат проста линейна взаимозависимост между променливите величини, но има и много причини да вярваме, че в реалния свят променливите често реагират по сложни, непостоянни и нелинейни начини, най-вече що се отнася до екстремните събития.
Моделите разчитат на това, че бъдещето ще наподобява миналото. Според Талеб обаче по самото им естество “черните лебеди” се простират извън нормалните събития и преобръщат традиционните възприятия.
Един още по-фундаментален саботьор в механизма на много модели е, че те трябва да намерят начин да уловят поведението на един особено непостоянен и непредвидим елемент – това сме ние, хората.
Икономистите и политолозите отдавна работят със знанието, че хората до голяма степен се държат по рационален начин, който може да бъде моделиран и прогнозиран. Това възприятие бе разбито на пух и прах от глобалната криза от последните няколко години.
Глобализацията означаваше, че прогнозите сега трябва да вземат предвид сложните човешки взаимодействия на милиони и милиарди хора. А прогнозирането на всичко – от войните до времето – се усложни още повече от факта, че хората все повече засягат обкръжението си по трудни за разбиране начини.
Емпиричните доказателства за точността на политическото прогнозиране са, меко казано, немного окуражаващи.
В амбициозен опит да анализира ефективността на политическите прогнози психологът Филип Тетлок запита 284 политически и икономически експерти за множество прогнози за период от цели 20 години, общо 82 631 прогнози. Резултатът е, че мнението на експертите не е по-ефективно от чистата случайност. “В състезателен план много от авторите не се представиха по-добре от пословичното шимпанзе, играещо дартс”, пише той в обзор от миналия месец.

Всички сме обречени?

И така, докъде ще стигнат инвеститорите и компаниите по този път? Трябва ли просто да приемем, че сме безпомощни пред лицето на неизброимите рискове, които не можем да предвидим? Да се кълнем в онова, което Бремер и Кийт наричат подход към управление на риска от типа “всички сме обречени”?
Не е задължително. Според много анализатори планирането на сценарии и рискове се оказва поне частично решение. Макар че може и никога да не успеем да предвидим екстремните събития със сигурност, инвеститорите и мениджърите могат да се подготвят за бъдещето чрез анализ на най-лошите сценарии и обмисляне как биха се справили с тях.
“Анализът на сценарии е особено полезен начин за оценяване на несигурността и т.нар. fat tails твърдят Бремер и Кийт. Основната цел е да се насърчи креативно решение на проблема и да се накарат мениджърите да мислят за немислимите резултати.”
Някои компании залагат планирането на сценарии в ядрото на стратегията си за вземане на решения – Royal Dutch Shell е лидер в сферата. В годишната си прогноза „Глобални рискове“ Световният икономически форум се опитва да определи ключови рискове и да оцени вероятността да се случат, така че инвеститорите и компаниите да могат да се подготвят.
Планиращите рискове трябва да са по-непредубедени и гъвкави. Изследването на Тетлок разделя анализаторите на два типа: “таралежи”, които настойчиво основават предвижданията си на една-единствена всеобща теория за света, и “лисици”, които действат еклектично и се приспособяват, ако се окаже, че грешат. Лисиците се справят много по-добре при коригирането на грешките.
Сценариите трябва винаги да се приспособяват според новата информация. В свой влиятелен труд върху прогнозирането на политическия риск анализаторът Джефри Саймън твърди, че е много важно инвеститорите и компаниите да следят постоянно новините и да осъвременяват сценариите и картите на риска.
Нищо от дотук посоченото не означава, че можем да се подготвим за рисковете – винаги дебнат опасности, за които не знаем и които бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд нарече “непознати неизвестни”.
Но дори най-големите скептици твърдят, че чрез анализ на възможните появи на бури можем да сме просто по-добре подготвени, за да се справим, когато те ни застигнат.