New York Times

Американският президент настойчиво посъветва финансовата индустрия и законодателите да приемат предложенията му за реформа на финансовата регулация, с които страната да бъде предпазена от завръщане на крайностите, довели до банкрута на Lehman Brothers и опустошаването на глобалната икономика.
С постепенното оздравяване на пазарите обаче планът на Барак Обама за ревизия на финансовите правила започва да губи императивния си характер в политическия дневен ред. За протакането допринасят и разочарованието на много американци от активната роля на държавата, и съпротивата от финансовото лоби, което притиска Конгреса да не взема радикални мерки.

„На гърба на нацията“

По време на речта си в понеделник вечерта Обама порица присъстващите в публиката представители на Уолстрийт. „Вместо да се поучат от краха на Lehman и кризата, от която все още се възстановяваме, те си затварят очите. И го правят не просто на свой риск, а на гърба на цялата нация.“
Събитието бе по повод първата годишнина от краха на инвестиционната банка и представляваше безусловно признание, че времето е враг на реформата. Исторически погледнато, повечето мащабни закони за промяна на финансовата система са се родили от врящия казан на някоя криза. Високопоставени лица отчетоха факта, че с възстановяването идва известна политическа инерция, тъй като парламентаристите вече нямат такъв стимул за решителни действия.
С надежда да даде тласък на законодателния процес Обама заяви: „Искам да чуят добре думите ми. Няма да се върнем към времената на безотговорно поведение и необуздани крайности, когато често единствената мотивация бе апетитът за бързи сделки и раздути бонуси.“ Президентът предупреди, че хората от Уолстрийт не могат да се отдадат отново на рискове, като очакват, че и следващия път американските данъкоплатци ще ги спасят.
Подобно на обръщението му към Конгреса миналата седмица по темата здравеопазване речта на Обама в Ню Йорк бе опит да се съживи планът. Сенатът е погълнат от програмата за здравеопазване, а има и сериозни възражения срещу предлаганата уредба на централната регулация, което изправя президента пред трудности с текстовете и сроковете на реформата.
Първоначалният план на демократите бе финансовата рамка да мине през Камарата на представителите, преди да отиде за обсъждане в по-неподатливия Сенат. Стегнатият график ги принуди да преосмислят подхода.
По-късно тази седмица се очаква демократът Барни Франк, председател на Комисията по финансови услуги към Камарата на представителите, да обяви поредица изслушвания преди набелязване на законодателните мерки през октомври. Съветници на Франк казват, че той се надява да приключи работа по закона до края на идния месец или началото на ноември.
Нещата са по-несигурни в Сената, където демократът Кристофър Дод, председател на Банковата комисия, действа по изготвяне на пакет от мерки, който да издържи на всякакви опити за протакане на дебатите.
„Бездействието излага икономиката на риск - заяви Дод след речта на президента. - Няма да позволим усилията ни да бъдат размотавани от добре финансирани интереси, решени да пазят статуквото.“
Републиканците, обявили се против законодателните предложения на президентската администрация, изтъкват същите проблеми, както при плана за здравеопазването. „Президентът предлага реформа, която ще се натрапи на частните пазари, като даде нови широки правомощия на държавните чиновници и ограничи личния избор - казва Спенсър Бакус от Алабама, най-високопоставеният републиканец в Комисията по финансовите услуги към долната камара. - Очевидната поука от случилото се през септември 2008 г. е, че имаме нужда от по-добра регулация, а не от по-голяма, нито пък от повече държавна бюрокрация и със сигурност не от допълнителни стимули за лоши бизнес практики.“
Една от основните трудности е, че много от проблемите не преодоляват партийното разделение, а създават разногласия между индустриите и различните им поддръжници в Конгреса. Битката се води колкото сред демократите, толкова и между отделните партии.
Големите институции и по-малките общински банки се обединиха срещу идеята на плана да създаде нова агенция за защита на потребителите на финансови услуги. Органът ще осъществява надзор върху ипотеките, кредитните карти и други форми на потребителски задължения. Компаниите и съюзниците им сред демократите и републиканците в Конгреса се опасяват, че новата агенция ще доведе до ненужно тежък надзор.
Някои топрегулатори като Шийла Беър, шеф на Федералната корпорация за застраховане на депозити, застават зад създаването на новата институция, но с по-малко власт от предвиденото в проекта на Белия дом.

„Пожар не се гаси с комисия“

Законодателите, най-вече в Сената, но и в Камарата на представителите, демонстрираха скептицизъм към идеята Фед да получи по-ясни правомощия за наблюдение на пазарите с цел идентифициране на системни проблеми. Противниците на мярката предпочитат по-голяма роля да получи съвет на регулаторите. Планът на Обама предвижда подобен орган, но дава преимущество на Фед и отчита, както казва финансовият министър Тим Гайтнър, че „пожар не се гаси с комисия“. Гайтнър, който преди да се присъедини към администрацията, оглавяваше федералната банка в Ню Йорк, казва, че плановете на Белия дом за централната банка са жизненоважни.
Той и председателят й Бен Бернанке твърдят, че Фед е най-добре подготвен да играе водеща роля в мониторинга на пазарите за проблеми, които могат да ескалират в цялата система. Остават да висят въпроси около неуспеха на Фед да приеме мерки за защита на потребителите, за да обуздае злоупотребите с ипотеки, както и други стъпки. Освен това ръководителите на Фед твърде късно осъзнаха дълбочината на проблемите след избухването на кризата.
В последните седмици Франк заговори, че Фед може би ще трябва да подели ролята си на регулатор на системния риск, което подсказва, че в Конгреса няма достатъчно подкрепа по-широките правомощия да се дадат изцяло на централната банка. Атакувани бяха и други основни елементи от плана.
Водещи компании от Уолстрийт също положиха усилия да разводнят предложеното затягане на правилата за деривати, като суаповете за осигуряване срещу кредитен риск. А и лобираха активно срещу всеки опит да се наложат строги ограничения върху заплащането на изпълнителните директори.