Антоний Гълъбов, социолог

Война между институциите нямаше и не би могло да има. Това, което наблюдаваме, са конкретни интереси, лични амбиции, корпоративен натиск, но не и институционален конфликт. Бяха ясно маркирани зони на влияние. Това е, което се случи. Очевидно президентът предпочете да направи крачка встрани и по тази начин резултатът от КСНС бе в полза на Министерския съвет и Бойко Борисов. Изчакването от страна на президента и постигането на съгласие с мерките на кабинета е свързано с предстоящите през октомври и ноември преговори с Русия и руско-българските енергийни договори. Тогава ще има много по-решителен опит за позиционирането на президента. Очевидно е, че президентът няма съществена възможност да играе определяща роля в кризисната програма на правителството за възстановяване на доверието на институциите към страната. По отношение на енергийната политика обаче президентът не е крил доминиращата си роля – той бе една от основните фигури, ангажирани със сключване на стратегическите договори с руската страна. Има тенденция за разграничаване на зони на влияние. Всъщност моментът е подходящ за частично възстановяване на доверието на европейските институции към нас. Управляващото мнозинство на тройната коалиция почти успя да компрометира интеграцията на България в ЕС – цитираха ни като най-лош пример за европейска интеграция. Затова ГЕРБ има тежко наследство.
Не е основателна критиката за бавене на антикризисната програма на правителството – вероятно ще я видим до края на седмицата. Решенията от КСНС маркират по-цялостна програма на кабинета – тя ще е по-сериозно ориентирана към промени в НК и НПК – в една или друга степен те ще определят как ще функционира съдебната власт. Имаме типично антикризисно управление – водеща роля ще има изпълнителната власт и в съответствие с нейните приоритети ще се структурира програмата на НС.