Маргарита Димитрова

Чиновниците от Държавен фонд „Земеделие“ се трудели допълнително като консултанти и за тази си дейност получавали допълнителни пари. Това разкритие направи само преди ден лично земеделският министър. Може г-н Найденов тия дни да е научил, че подопечните му получават известни суми извън заплатите си, обаче тази информация дори не е публична тайна.
Не от днес и от вчера е известно, че корупцията е пуснала дълги пипала из министерства и ведомства. За един заместник-министър дори се носеха легенди, че бил изключително предпазлив, когато ставало дума за комисионата. По време на разговора „на четири очи“ човекът стоял безмълвно и ей така между другото и леко разсеяно вписвал числото върху парче бял лист с размера на трамвайно билетче.
Днес хората от бизнеса с глас се смеят, като четат за чиновниците от фонд „Земеделие“, които са получавали консултантски. Ами че това е една доста стара практика. Трябва само да споменем дълго предъвкваната програма САПАРД. Някой спомня ли си от европейската подкрепа да са се възползвали редовите фермери? Разбира се, че не. Парите основно отидоха при едрите предприемачи, които можеха да си платят консултантските, след това самото изработване на проекта, а накрая задължителния процент, за да бъде одобрена инвестицията за финансиране. Затова сега България разполага със супермодерни предприятия за преработка за месни и млечни продукти, имаме земеделска техника от най-високия клас, но ги няма средностатистическите производители на месо, мляко, плодове и зеленчуци.
Не случайно администрацията не се уморява да внушава, че нейната работа е много сложна и особено специфична. И са прави чиновниците, защото колкото повече са условностите и преградите, толкова по-силна ще е необходимостта от специално разплитане на възела. Може да звучи абсурдно, но целта е да се създадат възможно най-сложните процедури, защото по този начин се осигурява допълнителен финансов ресурс и безметежно съществуване. Някои му казват хонорари, други консултантски възнаграждения, а истината е, че това е рафинирана форма на административен рекет.

Без пари няма проекти

Една от задачите на Националната служба за съвети в земеделието например беше да разработва проекти на земеделски производители. Дали някой ще е учуди, като разбере, че много от тези „разработки“ бяха връщани заради неточности и накрая мнозина от фермерите изпуснаха сроковете. Както се казва: за без пари, толкова!
Елементарни са твърденията, че държавните заплати са ниски и заради собственото си битово оцеляване експертите са принудени да се трудят допълнително. Във всички ведомства има легални форми за допълнителни възнаграждения, които често надхвърлят половината от базовите заплати. Управляващите не бива да се връзват и на заплахите, че евентуални крути мерки в администрацията ще предизвикат изтичане на ценни кадри. Къде точно ще отидат тези специалисти във времето на криза, когато частният бизнес се чуди как да оцелее и да пожертва възможно най-малко от обучените си служители?
Обаче има и друго: наказателните акции и заплахите няма да свършат цялата работа. Корупционните практики няма да процъфтяват само когато правилата са ясни, а процедурите - прости. Тогава чиновникът ще е само координатор на процеса.
Работодателските организации отиват още по-далеч и предлагат да поемат част от администрирането на европейските фондове у нас, например да се ангажират с подготовката на проектите, с приемането, проследяването, контролирането и т. н. Това освен че ще спести пари на бюджета, ще прекъсне окончателно връзката между държавния чиновник и частника предприемач. Иначе казано – ножът и хлябът няма да са в едни и същи ръце.

Кой ще каже къде е конфликтът?

Но едва ли цялата корупция ще се изпари, дори да разпънем на кръст всички чиновници в държавата. Друг е въпросът те ли създадоха проблема и станаха причина страната ни да бъде сочена като лошото и крадливо дете на Евросъюза. Годишните декларации за имането на министрите и заместниците им, както и на другите представители на висшия ешелон, представляват прелюбопитно четиво. Общите годишни доходи се оказват сериозно по-високи от заплатите по ведомост. Защо те да имат право на консултантски, а ние – не, логично биха попитали набедените чиновници от средния ешелон. И ще са прави. Защото това е поредното доказателство, че приетият в края на миналата година Закон за конфликта на интереси е само за пред Брюксел.