Момчил Андреев, председател на УС и изпълнителен директор на Райфайзенбанк - България

Свитото търсене и увеличеното предлагане на пари би следвало да тласкат лихвите и по кредити и по депозити надолу през следващите месеци. В началото на летния сезон лихвите по депозити спряха да растат. През второто тримесечие депозитите в системата не нараснаха, но и не намаляха, докато търсенето на кредити рязко се сви. Рисковите премии за страните от Централна и Източна Европа включително и България намаляха значително и навън се формира допълнителна ликвидност. Банките имат значителни капиталови и ликвидни буфери, позволяващи им не само да реструктурират кредитите на клиентите, които срещат временни затруднения, но и да кредитират нови проекти.
Ако трябва да сме точни, през последните месеци банковата статистика за кредитирането показваше една по-добра от реалната картина по две причини: някои от трезорите изкупиха обратно част от кредитите, продадени в чужбина през минали периоди, а и продължаваше усвояването на заеми, разрешени още преди кризата - например за строителство и инвестиции. Реално новият кредит беше по-свит, отколкото статистиката отчиташе.
Нормалните лихвени нива трябва да са такива, каквито ги определи пазарът. Не е реалистично обаче да очакваме лихвите ни да са като в Германия. Вземете доходността по българските и немските държавни ценни книжа. В зависимост от срока българските носят 3-4% по-висока доходност, а рейтингът ни е 6-7 нива под немския.
Каквото за държавата, това и за фирмите и гражданите. Не е реалистично да очакваме фирмите и гражданите да ползват кредити при еднакви условия. Най-добрите фирми и най-платежоспособните граждани и сега се кредитират охотно при много по-добри условия от по-рисковите.
Това, което наблюдаваме към момента, са симптоми на възстановяване и нормализация, но кризата няма да си отиде бързо и лесно. Затова всички трябва да планираме реалистично и с резерв включително и по отношение на лихвите. Нови изненади не са изключени.