Маргарита Димитрова

Със сигурност мнозина си спомнят, че цялата 2007 г. мина под знака на еуфорията от европейското ни членство и в очакване на милиардите на ЕС. Програмите бяха многократно презентирани и рекламирани и населението заживя с усещането, че всеки момент 11 - 12 млрд. евро ще се изсипят в българското производство, ще има повече работни места и по-високи заплати, а високоскоростни аутобани ще пресичат надлъж и шир страната. Не само че пътят от София до Бургас не стана 3,5 часа, но кризата потопи българските фирми, а с тях и надеждите, че светлото бъдеще ще се случи за две-три години. Точно след две години и девет месеца се оказахме, че сме още на старта. От бленуваните милиарди в евро са постъпили малко повече от 600 млн. авансови плащания. Следващи траншове обаче няма да има в близките месеци, защото ЕК върна за втори път оценките за съответствие на оперативните програми. Мотивът е, че още имаме проблеми с контрола върху харченето на европейските пари. Тогава за какво беше целият този шум и масирана реклама, след като за близо три години не сме успели да си настроим държавните механизми според европейските изисквания?

Учебникарският пример САПАРД

Вероятно имат право евроскептиците, които твърдят, че световната криза създаде проблеми и на европейския бюджет и затова чиновниците ни гледат през още по-силна лупа. Може и така да е. Обаче с какви очи да излезем пред хората на ОЛАФ и да кажем, че всичко ни е наред, след като програма САПАРД би могла да се включи в учебниците като пример за това как не трябва да се крадат европейските пари. А става дума за предприсъединителната програма, която трябваше да модернизира българското земеделие, преди страната да се включи в единния европейски пазар, и да го направи конкурентно на френското, германското, холандското и т. н. Вече дори и публични тайни не са начините, по които се източваше европейското финансиране към "свои" общини и приятелски фирми. Но САПАРД имаше и друго предназначение - администрацията трябваше да свикне с брюкселските правила и да се научи да ги спазва. Тогава как да се сърдим, че са толкова подозрителни хората на комисар Мариан Фишер Боел и искат ясни гаранции, че виновните ще идат зад решетките, а чиновниците от средния ешелон ще си вършат работата без политически натиск? Тук е мястото да припомним новините само отпреди ден. Брюксел размрази 19 млн. евро от блокираните 140 млн. евро по САПАРД. По време на срещите на премиера в Брюксел се очаква още 90,6 млн. евро да бъдат разблокирани. Сметката не прави 140 млн. евро, се вижда с просто око и това е още едно доказателство, че има разминаване в комуникацията с ЕС. Оказало се, че сметките, правени от нашите чиновници и от европейските, са с някаква разлика от тридесетина милиона евро...Сега е въпрос на организация дали българската администрация ще успее да използва европейското финансиране в оставащите три месеца от САПАРД. Впрочем програмата беше удължена специално за България.

Само отсрочка не върши работа

По време на посещението си в Брюксел българската делегация ще поиска удължаване с 1-1,5 години и на другата предприсъединителна програма - ИСПА. Тя също има сериозни проблеми, слава Богу блокираните 115-те млн. евро бяха пуснати още през май, но проектите, основно водните, са опасно забавени. Сроковете за усвояване на средствата изтича в края на 2010, но за специалистите е ясно, че за толкова време не може да се навакса сериозното закъснение на Дунав мост 2, жп линията Пловдив - Свиленград, лот 2 от интегрирания воден проект на Русе, магистрала "Люлин"... Ако обаче проектите не бъдат приключени в срок, възможно е дори да връщаме на ЕК 700 млн. евро...
Възможно ли е обаче една отсрочка с 12 или дори с 18 месеца да реши проблемите, трупани повече от пет години? Трябва нещо много сериозно да стресне администрацията и тя да заработи като часовников механизъм. Защото повече от странно прозвуча информацията на министър Плевнелиев, че все още няма строително разрешение за "Тракия", магистралата, за която се говори вече 25 години... Но ако си мислим, че нашата делегация отива, за да говори единствено за милиардите евро, означава, че все още трудно се вписваме в голямото европейско семейство. Безспорно парите са много съществено нещо, но сякаш по-важното е дали ще успеем да убедим Брюксел, че българските чиновници могат да администрират така европарите, че интересите на европейските данъкоплатци (включително и на българските)да са напълно гарантирани.