Проф. Драгомир Драганов

Има наказание за това, което ние си заслужаваме като народ и нация. При нас, когато няма зряла диктатура, има здрава кражба. Всички лъжем, крадем, крием данъци и лазим по гърбовете на другите. Така че всичко онова, което се случи от Лим до Охрид, е едно наказание, защото не се отучихме от принципа „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“. Това от една страна, от друга – ние не можем без окупатор, който да ни мачка и да ни държи в дисциплина. И когато няма такъв, развихряме най-долните страсти в нашето съзнание. И тъй като Европейският съюз се опитва да бъде „окупатор с меки ръкавици“, ние като за последно се опитваме да крадем, да се лъжем един друг и да се обогатяваме дори за сметка на най-близките си.
С цялото си съчувствие към близките на загиналите, но и те са тръгнали „на далавера“. Подобна екскурзия не може да струва 150 лв. - за тези пари от Пирдоп до София не може да се стигне и да се преспи в хотел. Затова за нас всеки ден ще бъде Лим, а от утре ще е Охрид, защото ние не извличаме поуки. Но това е без значение. И не е нужно да търсим проклятие, няма такова, това са съвпадения. Но ние всеки ден трябва да бъдем проклинани – защо не си вземаме поука от нещата. Все гледаме как да минем тънко и без да плащаме и докато не бъдем научени, нещата няма да се променят. Всъщност за нас всеки ден е една малка трагедия - в края на миналата седмица заради незаконна гонка на „Цариградско шосе“ е контузен хирург. Даваме ли си сметка какво правим? Всичко това е наказание за нашата безотговорност и андрешковщина, колкото и хладно да звучи.