Мила Григорова


Преди малко повече от година публикувахме световни данни за навиците и действията на хората, насочени към опазването на околната среда и екологичния начин на живот. Тогава данните показаха, че страната ни е на едно от последните места в света по предприети от населението мерки за защита на природата.
Данните от най-новото национално представително социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по темата по поръчка на вестник „Класа“ показват, че макар и бавно, сред българите започва да се заражда идеята, че състоянието на природата все пак зависи и от нас, а не само от държавата и политиците.

Добрите новини са немалко:

• На първо място, мнозинството от сънародниците ни вече осъзнава проблемите на околната среда и признава, че природата на България е в опасност поради презастрояването и замърсяването.
• Близо 90% пък твърдят, поне на думи, че са против строенето на повече хотели и сгради по Черноморието и планините ни, дори и страната да загуби икономически от това.
• 43% от пълнолетните българи днес декларират, че биха отделяли повече средства от семейния си бюджет, за да живеят екосъобразно, а над половината биха жертвали и част от времето си в тази насока.
• Около 65% от българите заявяват, че вече са предприели някакво конкретно екодействие. В сравнение с миналогодишното световно изследване на асоциация „Галъп интернешънъл“ този процент е нараснал с около десет пункта.
• Най-широко разпространена мярка е пестенето на вода в домакинството – то е практикувано от близо 40% от домакинствата в страната. За сравнение, световното изследване „Гласът на народите” на асоциация „Галъп интернешънъл“ от миналата година (2008 г.) отчете значително по-малък дял българи, които са пестили вода – около 24% (*данните са сравними). Въпреки вероятността пестенето на вода да не е от чисто екологични, а и от финансови съображения положителният ефект върху околната среда е факт.
• Малко под една трета са събирали и изхвърляли разделно битовите си отпадъци. Засега процентът изхвърляли разделно хартия, стъкло и т.н. се запазва както и в 2008 г. – измереното от специалното изследване на „Галъп“, посветено на темата разделно сметосъбиране, тогава е 32%. Разделното изхвърляне на боклуците се възприема като най-полезното за околната среда действие, което обикновените хора могат да предприемат.
• Най-често споменаваната планирана дейност за опазване на околната среда за близкото бъдеще е преходът към осветление с т.нар. енергоспестяващи крушки. Този метод има положителен ефект не само върху околната среда, а и върху семейния бюджет – макар и да изискват известна сума за първоначална инвестиция, модерните крушки имат по-дълъг живот и намаляват сметката за ток. Днес около една пета от българите заявяват, че са сменили част или всичките си крушки с новия тип, а 33% планират да го направят в близката една година.

Най-добрата новина е, че в страната се заражда прослойка от хора, които съзнателно се стремят да живеят екосъобразно – като такива се определят 36% от българите и наистина 90% от тях са предприели мерки във връзка с опазването на природата. Този тип хора се намира най-често сред българите с висок материален и социален статус, с висше образование, модерните хора (пътуващите, знаещите чужди езици, ползващите интернет).
От друга страна, продължаваме да регистриране и недотам положителни тенденции.
35% от хората все още не са предприели никакви мерки за опазване на околната среда, а малко под 30% не планират такива действия. Този тип хора се среща най-често в селата, сред хората с по-ниски доходи, политически неактивните.
Мненията около това, дали грижата за околната среда е неотложен приоритет за страната ни, са раздвоени, с лек превес на смятащите, че все пак страната ни трябва първо да реши другите си сериозни проблеми, преди да се захване с околната среда. Успокояващото е, че все пак почти 40% от българите не са съгласни с това твърдение.

---

Изследването е национално представително, проведено е през първите дни на месец август и обхваща 988 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---