New York Times

Междуправителственият комитет по измененията в климата (IPCC) описа идеята за „адаптиране“ като онези инициативи, създадени „да намалят уязвимостта на природните и човешките системи от реалните или очаквани влияния на климатичните промени“.
Изводът, разбира се, е, че независимо какво правят държавите, бизнесът или отделните индивиди, за да намалят емисиите на парникови газове, планетата ще се затопли. Всичко, от крайбрежната география и климатичните модели до глобалната картина на обработваемата земя, както го познаваме, ще бъде и всъщност вече е постоянно променящо се и е най-добре да започнем да планираме.

Засилен натиск

Точно колко драстични ще бъдат тези промени никой не може да каже, но изглежда сигурно, че по-бедните държави, които нямат много голям принос за проблема, вероятно ще бъдат най-силно засегнати от неумолимото пренареждане на нещата. Както и че, докато международната общност се подготвя за срещата в Копенхаген през декември, за да преговаря по ново климатично споразумение и да наложи нови емисионни норми, натискът за уточняване на подробностите около стратегията за адаптиране към промените в климата (както и финансовата рамка за подпомагане на бедните държави за въвеждането й) се усилва.
Това е тежка задача. Адаптирането към климатичните промени е много мъглява история най-малкото защото, сведено до икономическата си долна граница, никой не знае какво да включи в калкулирането на разходите му.
„Ролята на финансирането за адаптиране на страните със среден и нисък доход заема централно място в преговорите“, пишат авторите на нов доклад, пуснат миналата седмица, дело на редица британски учени и академици. „Заради това е наложително изчисленията на финансовите ни нужди да са възможно най-точни.“ Досега, се казва в доклада, изчисленията са абсурдно ниски.
Всъщност европейските законодатели са обсъждали разходи за климатичното приспособяване в рамките на около $140 млрд. годишно, докато Рамковата конвенция на ООН по промяната на климата залага приблизително $170 млрд. всяка година.
Докладът от миналата седмица твърди, че изчисленията на ООН са „били направени прекалено бързо“ и не са успели да обхванат различни умножаващи разходите фактори, включително влиянието върху енергийния и производствения сектор, както и този на търговията на дребно, защитата на екосистемата и повишената интензивност на бурите в крайбрежните райони.
„Само като погледнем дълбочината на секторите, в които ООН прави проучване, смятаме, че разходите за адаптиране към промените в климата ще бъдат два до три пъти по-високи“, заявява в публикувано изявление Мартин Пери, съизследовател към института „Грантъм“ и водещ автор на доклада. „А ако бъдат включени и другите аспекти, които рамковата конвенция е пропуснала, истинската стойност вероятно ще е много по-голяма.“
Липсващите парчета в предишните изчисления са многобройни според доклада най-вече защото повечето сметки дотук са включвали само допълнителните разходи над и отвъд текущите нива на общи инвестиции в развиващия се свят.
Но текущите инвестиции са нисък стандарт, твърдят авторите, и недостатъчни, за да затворят разликата в развитието между богатите и бедните държави.
Предишни изчисления на разходите за инфраструктурни адаптации в Африка например (от $22 млн. до $371 млн. според най-новите данни на ООН) са „очевидно абсурдно ниски“, казват изследователите.
„По-голямата част от континента няма много или въобще няма инфраструктура за „адаптиране“, добавят те, „а разполага с много високи нива на уязвимост от климатичните промени“.
Елиминирането на този инфраструктурен дефицит за страните с нисък и среден доход само по себе си добавя $315 млрд. годишно към сметката през следващите 20 години, твърдят авторите. За да се оборудва тази осъвременена инфраструктура, така че да отговори на изискванията на променящия се климат, ще трябват $16 млрд. до $63 млрд. допълнително финансиране всяка година.
Невъзможно е да знаем дали тези нови цифри са точни и всички, включително авторите и представителите на Рамковата конвенция на ООН по промяната на климата, са съгласни, че е крайно необходим допълнителен анализ.
Един по-голям въпрос обаче е дали подобна специфичноcт е от някакво значение на този етап.
Според Хедър Макгрей от Климатичната и енергийна програма към Института за световните ресурси във Вашингтон и ръководител на проекта на организацията за уязвимостта и адаптацията към промените в климата, има „две редуващи се действителности“ в затоплящия се климат.
Научната действителност, твърди Макгрей, е, че климатичните промени са истински и разходите по справянето с тях ще са значителни. „Мисля, че е полезно да имаме тези цифри“, казва тя, добавяйки, че настоящото проучване представлява важно разширяване на анализа на риска, свързван с климатичните промени.

Неохотата на Китай и Индия

„От друга страна“, казва Макгрей, „е политическата действителност“.
В тази действителност, с едва четири месеца, оставащи до декемврийската среща в Копенхаген, все още има признаци на неохота от страна на главни развиващи се икономики като Китай и Индия да подпишат споразумение за емисионните норми. Освен ако развитите държави не се съгласят да намалят емисиите до 40% от нивата през 1990 г. до 2020 г. Освен това нефтените компании и други бизнеси се противопоставят на климатичния закон с далеч по-малко амбициозни емисионни норми в американския Конгрес.
Дали адаптацията ще струва $5 млрд. или $500 млрд., може да изглежда спорен въпрос насред цялата врява. „Начинът, по който аз виждам политическия процес точно сега - казва Макгрей - е, че той не отговаря толкова за един или друг набор числа“.
В петък Иво де Боер, изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по промяната на климата, като че ли се съгласи с това, заявявайки, че изчисленията на разходите, свързвани с адаптацията към промените в климата, „остават подвижна цел“.
„Да започнем да запушваме дупката точно сега - добави Де Боер - е по-важно от определянето на точния й бъдещ размер.“