Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

След по-малко от година в България ще бъде въведена пълна забрана за палене на цигара на публични места – включително барове, ресторанти и кафенета. Специално национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа” изследва социалните нагласи към тази предстояща промяна.
Въпреки че много от европейските жители протестираха срещу ограничението, въведено в собствените им страни, българите, изглежда, са по-толерантни към такъв вид забрана. Като цяло проектът за забраната на тютюнопушенето на обществени места в България среща широка обществена подкрепа. 68% от пълнолетното население се обявява „за” ограничението. Поне засега. Друг е въпросът дали това ниво на подкрепа ще се запази и след влизане на забраната в сила.



Понастоящем, малко под половината от пълнолетното българско население заявява, че пуши цигари. Около една четвърт от непушачите пък са на практика пасивни пушачи, тъй като в домакинствата им има пушачи.
Подкрепата за въвеждането на забраната за тютюнопушенето на обществени места варира в зависимост от това дали човек сам е пушач или не.
Сред непушачите процентът на подкрепа е значително по-висок – 85%.
Пушачите изразяват по-слабо съгласие с такава законодателна промяна, но все пак не са категорични противници. Мненията „за” и „против” сред пушещите българи са 43% към 48%.Обществените нагласи към тютюнопушенето и забраната му в страната са двуяки и дори на моменти противоречиви.

От една страна, са настроенията против цигарите и против тютюнопушенето на обществени места. Тази линия логично е по-силно подкрепена от непушачите.

• Преобладаващата част от българите изразяват мнението, че вредите от тютюнопушенето върху здравето са научно доказани (57%). Тази теза е подкрепена още по-силно от непушачите.

• Освен върху самите пушачи, цигарите вредят и на здравето на непушачите. Тази теза е подкрепена от 79% от българите като цяло и 88% от непушачите.

• Извън здравните съображения, забраната за пушене има и политически аспект – с оглед на успешната ни евроинтеграция ние трябва да последваме примера на европейските страни, които са въвели такива забрани. 60% от населението и 73% от непушачите подкрепят такава идея.

От друга страна, в общественото мнение съществуват и нагласи срещу въвеждането на забраната. Логично тези настроения са по-силно застъпени в мненията на пушачите.

• Близо половината българи очакват негативни ефекти върху бизнеса и поминъка на много хора в страната заради ограничението. Пушачите дори в още по-голяма степен са склонни да вярват, че този закон ще навреди на бизнеса.

• 40% пък са на мнение, че забраната би нарушила правата на пушачите.

Независимо дали се обявяват „за” или „против” забраната за пушене на публични места, близо половината българи очакват ограничението да даде реален ефект върху навиците на пушачите – 13% очакват част от пушачите да откажат цигарите напълно, а 37% очакват част от пушачите поне да намалят броя цигари, които пушат.

Изследването е национално представително, проведено е през първите дни на август и обхваща 988 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.