Едмънд Конуей, Daily Telegraph

Просветлението на Исак Нютон дошло от една ябълка. Моето дойде от празна опаковка от чипс. Яркозелена опаковка от чипс със сол и оцет, на Walkers, ако трябва да сме точни, която се залепи на скиорските ми очила, докато се спусках по алпийските писти през януари. Малко след като я махнах от лицето си, осъзнах, че тази нещастна опаковка има силата да спаси британската икономика.
Пистите в Шамони бяха пълни с опаковки. Ако оставим настрана екологията, това бе прекрасно – икономиката работеше! Из целия курорт чипсът, произвеждан в Лейстършир, бе добра конкуренция на чипса от Франция. За пръв път от години английският износ бе в средата на Европа. И не по щастлива случайност. Всичко това бе част от голям план, задвижен от Bank of England.
От красивата сграда на улица “Треднийдъл” управителят й Марвин Кинг изложи какво може да очакват британците от икономиката в идните няколко години.

Ями в икономиката

Още повече трудности, отговаря докладът на банката за инфлацията. Дупките, оставени в икономиката от финансовата криза и рецесията, са толкова големи, че ще трябват години за свиването им. Банките няма да дават кредити по нормалния начин няколко години, а на домакинствата ще им трябва още повече време, за да си върнат вярата. Великобритания не се е измъкнала напълно от сянката на Япония и нейното “изгубено десетилетие”, което според много хора сме обречени да повторим.
Аз обаче откроих едно конкретно изречение. Кинг посочи доста радостно, че въпреки засилването на паунда в последните месеци валутата все още е петата най-слаба спрямо кошницата от други валути. Тоест, макар че рецесията е била по-дълбока от очакваното, лихвите ще трябва да останат ниски по-дълго, а възстановяването ще е дълго и продължително, но, слава богу, паундът е на наша страна.
Забравете намаленията на данъците, банковите спасявания или плановете за помощ на собствениците на жилища – обезценяването на паунда е тайното оръжие на Великобритания. Слабият паунд ще помогне неизмеримо на британската икономика.
Най-видим е начинът, по който стимулира търговията. По-евтиният паунд прави британските стоки, деноминирани в паунди, по-евтини за задграничните купувачи. Така чипсът на Walkers изведнъж стана конкурент на местните марки.
Данните за търговията, обявени по-рано тази седмица, бяха окуражаващи. Макар износът да е далеч от бума (а и как да не е, по-голямата част от света е в дълбока рецесия), поне пада с по-бавен ход от вноса. Всички признаци сочат, че Лондон ще се радва на най-големия поток от гости от години насам заради необичайната евтиния.
Разбира се, по-слабият паунд може да е повод за тревога – летните почивки в чужбина бяха ужасно скъпи, независимо дали в Европа (където цените са скочили с около една четвърт) или САЩ (с около една пета). Вносът е станал по-скъп. Но това е малка цена за стероидите, инжектирани в икономиката. Централната банка има метод въз основа на опита си – всеки 4% спад на паунда са равни на цял процент по-малко за лихвите. Докато официалният лихвен процент на банката е паднал с 5% от началото на 2008 г., поевтиняването на паунда е удвоило ефекта.
Освен това имаме и програма за количествено улесняване, според която банката създава пари и ги използва за покупка на облигации от частни инвеститори. Според икономистите налетите £175 млрд. са равни на лихвено намаление в размер на малко над 4%. Ако съберем всичко това, ще получим намаления на лихвите, равни на изумителните 14% за по-малко от 2 години.
Този магически дивидент от обезценяването не е нещо ново за Великобритания. Паундът ни е идвал на помощ в много минали рецесии. Оттеглянето на Великобритания от „златния стандарт“ през 1931 г. и последвалата девалвация на паунда означават, че Обединеното кралство е било сред най-здравите икономики в света през 30-те. Падането на паунда в „черната сряда“ (по-малко между другото, отколкото през последната година) ни помогна да се уверим, че рецесията от началото на 90-те не е била така пагубна.

Усилено лобиране

След последните трусове банката разбираемо бе сдържана по отношение на публичното влияние върху валутата й. Но учудващо ли е, че лобира толкова усилено зад кулисите срещу приемането на еврото? Ако й бе отнета възможността да девалвира валутата, тя нямаше да има голям избор по време на сегашната криза освен дефлацията – да увеличи данъците, да съкрати разходите и да претърпи най-тежката от всички възможни рецесии. Ако погледнем не много по-далеч – до Ирландско море, ще видим Дъблин, сграбчен в оковите на най-трудната година в историята си, стегнат в усмирителната риза на еврото, да търпи това наказание.
Въпреки мрачните новини Великобритания е на път да излезе от техническа рецесия, т.е. икономиката й ще започне да се разширява по-скоро от тези на повечето западни събратя. Трудно е предвид мащаба на пораженията да се измисли друго обяснение освен спада на паунда.
На този фон действията на Кинг от последните седмици започват да придобиват съвсем ясен смисъл. Паундът започваше да пълзи до опасни нива, застрашавайки и най-малкото зараждащо се възстановяване. Затова се появи неочакваното решение на централната банка да разшири програмата си за количествено улесняване с още £50 млрд. Нежеланието да се уточни краят на този план вероятно е част от същата схема.
За жалост стратегията не е безопасна. Пътят, който предстои, е пълен с капани. Има два начина поевтиняването на паунда да се превърне в отрова вместо в лек. Първият проблем ще дойде, ако централната банка греши за инфлацията и цените започнат да се покачват по-бързо от очакваното. Тогава решението да се влее повече кеш в икономиката ще звучи безразсъдно смело. Вторият ще се появи, ако следващото правителство не предприеме никакви мерки, за да удържи контрола над разнебитените публични финанси чрез комбинация от свиване на разходите и увеличение на данъците.
И двата сценария ще доведат до резултат, доста по-различен от относително приличния от последните години – подобен на кризата на паунда през 70-те, когато инвеститорите бягаха от страните с нестабилни икономически институции. Засега нека да благодарим за първото добро нещо, което се случи на британската икономика от дълго време насам – по-евтиния паунд и засиленото търсене на чипса на Walkers.