Валентин Георгиев

Преди по-малко от месец в Калифорния предложиха екстравагантна мярка като част от по-мащабен план за справяне с бюджетната криза. Администрацията на губернатора Шварценегер реши предсрочно да освободи 27 000 затворници в щата, което щяло да му спести 1,2 млрд. долара за следващата данъчна година.
Посочвам този необичаен пример за правене на икономии, защото „модата“ на съкращаване на разходи, по принуда завладяла света заради световната криза, понякога стига до крайности. И принципно погледнато, някои видове икономии са толкова странни, че представляват по същество отказ от изпълнение на елементарни задължения от страна на държавата. Не може да се пускат доказани от съда бандити поради липса на пари. Това си е чиста проба отказ от правосъдие.
Безспорно, в периоди на криза пестенето е необходимо и неизбежно. Както казва пионерът на посткомунистическата полска икономика и бивш финансов министър Лешек Балцерович, правителствата трябва да прекратят "разходния гуляй" и да свият публичните разходи, за да сложат край на икономическата криза.
Плах опит за икономии в последните два-три месеца преди изборите у нас направи дори предишното правителство, след като обяснимо изхарчи милиарди преди това. Пак предизборно. Да си спомним за прословутото 15%-тно намаление на министерските заплати. Новата власт пък логично тръгна с икономии, започвайки пълна инвентаризация на държавата - по ведомства, сектори и общини. Дали обаче не трябва тази сложна процедура да бъде канализирана по някакъв начин, за да не изглежда, че се прави „на парче“?
Финансовият министър Дянков изчисли, че новият кабинет ще трябва да търси икономия от около 2,5 млрд. лева разходи. Няма да си позволим обаче съкращения в доходите, заплатите, пенсиите на хората, категоричен бе той. И обясни, че съкращаването на разходи си има предел, защото се свива потреблението, което пък натиска икономиката надолу.

Печелим ли с отказ от големите енергийни проекти?

Преосмисляне и дори спиране на някои от мащабните инвестиционни проекти, с които България се ангажира през последните години, ще доведе до голямото пестене на държавна пара. Привържениците на тази идея лансират своите логични аргументи, опирайки се на кризата. Въпрос на експертни оценки и сметки е колко ще икономисаме, ако намалим държавния дял в АЕЦ „Белене“ например, който сега е 51%, и в централата влязат още частни инвеститори. Но да „замразиш“ целия проект, каквито гласове също се чуват, при положение, че за изграждането му има „зелена светлина“, дадена ни от Брюксел, не изглежда политически далновидно. Независимо от досега налетите там пари и скептицизма за бъдещата му рентабилност.
Да вземем и двете спорни тръби - Бургас – Александруполис и „Южен поток“. Извън проявата на някои партийни пристрастия, че основен играч в тях е отново Русия, не виждаме ли какво правят съседите? Защото евентуалният отказ на България да участва в тях би направил неоценим подарък на Турция за активизиране на алтернативния нефтопровод Самсун-Джейхан. Факт е, че по време на последното посещение на Путин в Анкара този месец Турция даде съгласието си за строителството на „Южен поток” през своя територия. В отговор Москва пък заяви готовност да подкрепи предлагания от Анкара проект „Самсун-Джейхан“. А да припомняме ли, че още преди 2 години Румъния успя да си извоюва строежа на още една конкурентна тръба - Констанца – Триест, която ще пренася каспийски петрол през нейна територия до ЕС.

Отвъд хоризонта на кризата

На фона на този сложен международен пъзел би трябвало да се правят днешните анализи за икономии от големите инвестиционни проекти. Защото в един момент кризата ще свърши, но къде ще бъдем ние тогава върху енергийната карта в региона? Дали няма да се окаже, че не сме постъпили стратегически и без да щем сме загубили извоювани вече позиции, които е невъзможно да възвърнем?
Има и още странни наглед примери за пестене. Трябва ли държавните ни мъже да летят със специални самолети на властта, или да ползват чартъри? Вярно, в някои държави е позната и тази практика, но според мен по-важен тук е въпросът със сигурността, не с парите. А икономии, и то немалки, прави и бизнесът, не само държавата. Пресмята ли той ползите например от иновации, влага ли в технологии сега, независимо от кризата? Защото лишаването от тях днес, означава липса на конкурентоспособност утре.