Флойд Норис, New York Times

Правителството се върна назад (в някои случаи до 60 години назад), за да провери данните си, и в петък обяви резултатите къде с малки, къде с големи промени, за да могат статистиците да опитат да изчислят как се е справила икономиката и къде са харчили парите си американците.
Резултатите? Американската икономика е малко по-силна, отколкото сме мислели при добри времена, но по-зле, отколкото при лоши времена.
Правителството реши, че трябва да измерва влиянието на големите бедствия по различен начин, за да избегне неточности в някои от статистиките, както и че е надценявало харчените от потребителите суми, които отиват в здравеопазването.
В резултат на това настъпиха големи промени в икономическите статистики чак до 1947 г., когато се оказа, че кризата е била малко по-дълбока, отколкото се е смятало.

Грешки в системата

Някои от тези промени са резултати от по-добрите данни, които сега са достъпни, а други представляват заключения от страна на правителствени статистици, че са правели систематични грешки – една от които, изглежда, леко е преувеличила данните за това колко харчат американците за енергия. Други обаче просто отразяват промяната на решенията за това как да се пресмятат нещата.
Очевидното свиване на харченето за здравни грижи (от 18,5% лични потребителски разходи до 16% за първото тримесечие на тази година) произлиза от решението да се отделят парите, плащани на здравните застрахователи, които в крайна сметка не отиват за изплащане на обезщетения.
Оставащите от това допълнителни пари, както и от подобното отношение към автомобилните застраховки и други, доведе до създаването на нова категория в личните потребителски разходи – за финансови услуги и застраховане. Тези данни преди се разпределяха за много други неща и излизат наяве чак в този закъснял доклад.
Според новото тълкуване, изглежда, американците харчат повече за финансови услуги и застраховане ($823 млрд. годишно понастоящем, или 8,2% от личните потребителски разходи), отколкото за храна и напитки за дома ($788 млрд., или 7,9%).
В началото на 1995 г. - най-ранната дата, за която са обявени петъчните промени (по-късно тази година ще има още), позициите са разменени. Тогава храната и напитките са били 9% от разходите, а финансовите услуги са били намалени на 7,2%.
Прегледът на данните за разходи за здравни грижи не е променил тенденцията. Здравеопазването е съставлявало 16,2% от разходите през второто тримесечие на тази година – скок от 14,5% през първото тримесечие на 1995 г.
Като цяло новите данни съответстват на тенденцията, която се наблюдава, когато се ревизират данни: „Основните ревизии са в посока на отклонението“, поясни Робърт Барбера, главен икономист от ITG. „Увеличението е малко по-голямо, отколкото са мислели, а рецесията е била значително по-лоша.“
По време на периода от края на рецесията през 2001 г. до четвъртото тримесечие на 2007 г. новите данни са показали, че икономиката като цяло е отбелязала годишен ръст в размер на 2,7% - малко повече от предишно докладвания в размер на 2,6%. Но пет тримесечия след това - през първото тримесечие на 2009 г., икономиката е отбелязала годишен спад от 4,2% - много по-лош от предварително обявения спад в размер на 2,8%.
По принцип сега научаваме, че нещата, които са изглеждали зле преди, всъщност са били още по-зле. Инвестициите в строителството на нови домове са паднали дори още по-бързо, отколкото се е смятало. Потребителите са съкратили разходи повече от прогнозираното, особено за стоки с голяма трайност като автомобили и мебели.
Рецесията е започнала официално през декември 2007 г. според Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER), но през по-голямата част на 2008 г. много икономисти оспорваха това, цитирайки данни, показващи, че икономиката продължава да расте. Но новите цифри показват спад през първото тримесечие на 2008 г. и само малък напредък през второто тримесечие, когато стимулиращият пакет на администрацията на Буш, включващ данъчни намаления, е предизвикал краткосрочен скок на потребителските разходи.
Друга промяна в данните е начинът, по който правителството се отнася към големите бедствия като урагана „Катрина“. В миналото по-голямата част от загубите са се появили заради намаления на корпоративните печалби, които сега правителството счита за подвеждащи.
В резултат на промените общите корпоративни печалби за третото тримесечие на 2005 г., когато е ударил ураганът, сега са обявени в размер на $1,2 трилиона. Числото е с 10,3% по-голямо от това, което е използвало правителството преди.
В бъдеще ще се правят подобни пригодявания за големи катастрофи – дефинирани като причиняващи щети за поне 0,1% от брутния вътрешен продукт, или около $15 млрд. сега. Но по-малките бедствия ще се третират по стария начин.
Според старата система незастрахованата стойност на разрушените активи е била изцяло изваждана от приходите както за компаниите, така и за собствениците на жилища. Това ще продължава да важи и в повечето случаи, но при наистина големи бедствия допълнителните разходи ще се слагат в друга сметка, позната като потребление на основния капитал. Резултатът ще е, че цялостните данни за БВП няма да се променят, а корпоративните печалби ще се събират от онова, което би трябвало да са били тогава.

Енергийни разходи

Грешките за енергията са били малки, но въпреки това са променили данните. Правителството сега казва, че изчислява повторно данъците, плащани от някои потребители на електричество, и смята, че се харчи прекалено много природен газ от наемателите на жилища, където комуналните услуги се осигуряват от хазяина.
Това е намалило годишния процент на потребителските разходи за енергийни стоки и услуги до $495 млрд. от $503 млрд. през първото тримесечие на 2009 г., снижавайки процента на личните потребителски разходи до 5% от 5,1% по старите данни. През второто тримесечие по-ниските цени на бензина са помогнали за понижаването на процента до 4,9% - най-ниското ниво от 2004 г. насам.
Според ревизираните данни потребителските разходи за енергия са достигнали връх през третото тримесечие на 2008 г. в размер на 6,7% от общите разходи.