Светлана Ломева, зам.-министър на образованието

Решението младежта да мине към Министерството на образованието е изключително важно. Досега се говореше за проблемите сред младежта, за липсата на практически политики сред тях, за агресията, но така се случваше, че в Държавната агенция за младежта и спорта спортът надделяваше.
Ако погледнете всички европейски документи и стратегии по отношение на младежките политики, ще видите, че навсякъде приоритетна тема е тази за образованието. Затова и мястото на младежките политики е в МОН и аз се надявам, че с помощта на колегите, ще направим доста в тази област, за да станат резултатите от нашите усилия по-видими.
Тук е мястото да спомена, че има стратегия, която е в проект – за 2009-2013 година. Тя е изработена от колегите в ДАМС на базата на изследвания и дискусии, които са правили в страната. Има много ценни и интересни неща в нея и първото нещо, което ще направим, е да актуализираме някои от дейностите в стратегията. Така че от проект тя трябва да започне да работи реално.
Трябва да обсъдим и резултатите от проектната дейност, която е била досега осъществена в ДАМС. Ако нещо не е работило добре, правилото е да се анализира, за да не се повторят проблемите отново.
Част от програмите по младежки проекти се осъществяват със съдействието на Европейската комисия и с финансиране от там, съответно и контролът и от българска страна и от ЕК е много сериозен. Но ние често правим една грешка - гледаме на финансовата част на отчитането на проектите, но пък забравяме да анализираме и контролираме резултата от конкретната политика на даден проект. Принципът е като се дават пари за нещо, те да отиват за прокарване на вид политика и за промени, които трябва да се случат. Ако този ефект не бъде постигнат, трябва да се види защо. Ето защо е много важно резултатите от даден проект да бъдат изваждани на светло, да бъдат качвани в интернет, защото така повече хора ще имат възможност да се запознаят с него да използват добрите практики и да избегнат дадени грешки.

Работа със „сърдитите хора“

Има едно изследване на институт „Отворено общество“ от миналата година. В него се говори за две групи младежи – тези, които се интересуват от света, учат езици, знаят какво искат, и другата група - които са оставени на течението и нямат ясна стратегия за своето развитие. Много лесно е втората група млади хора да станат „сърдити“ и да започват да прокарват крайни решения и идеи – на расизъм и неприемане на различния. Затова твърдя, че е задължително да се работи сериозно за кариерното ориентиране. Младите хора, които излизат с диплома със средно образование да бъдат консултирани, да им бъде помогнато да намерят своето място в живота.
Факт е, че когато не сме успели да стигнем до втората група – на „сърдите млади хора“, да ги привлечем към някаква инициатива, е много лесно някой друг да отиде при тях и да ги убеди в националистически идеи, които не са свързани с опазване на националните институции, а с расизъм и неприемане на различния. Много е опасно, когато този тип мислене се легитимира и от определени политици и групи, на които им е дадена възможност да говорят свободно в общественото пространство.
За да се постигнат тези цели е задължително да се общува с младите на техния език, за да стигнем до тях. Те вече са си установили модели за комуникиране - информират се не чрез вестници, а чрез facebook и мини обществата, които са си направили там.

Гражданското образование - на всички нива

С колегите дискутирахме и темата за гражданското образование, което трябва да обхване всички степени – начално, средно, висше. Отворена съм към интерактивните модели на преподаване и мисля, че гражданското образование трябва да се въведе именно с този модел. По този начин младите хора ще бъдат въвлечени в него.
Tепърва предстои да се обсъжда и дали е необходим закон за младежта и да се прецени дали не може да бъде преработен старият. Не е необходимо да се правят законопроекти, които да отлежат 2-3-5 години. Идеята е нещата да се случват по-бързо.