Станка Динева

В сряда вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков обяви, че дупката в държавния бюджет е цели 2,5 млрд. лв. В държавния, както и в семейния бюджет, пътят към съкращаването на разходите минава през стриктна икономия. Но ако едно домакинство може да мине на вегетарианска диета за месец-два, държавата няма начин да спести от подобни източници. Видимо притеснен, че започва управлението си с лошата новина, Дянков обяви, че няма да ореже разходите с посочената сума, но поне половината – 1,250 млрд. лв., от недостига ще бъде компенсиран от икономии. Вицепремиерът обеща също следващата седмица да каже как стоят нещата с дефицита по държавния бюджет и от орязването на кои харчове ще започне.
За функционирането на цялата администрация в държавата са осигурени общо 3,101 млрд. лв. От тях 2,327 млрд. са за заплати, 109 млн. за „други възнаграждения“ и 665 млн. - за осигуровки на чиновниците.
Дупката в бюджета е почти равна на парите, предвидени за образование – 2,981 млн. лв., но новият кабинет обеща да не ги пипа. За здраве са предвидени 3,077 млрд. лв., като 1,751 от тях ние ги даваме като здравни осигуровки. Близка до недостига в бюджета е сума, заделена за отбрана и сигурност – армия и полиция – 3,508 млн. лв. Но и те не могат да се пипат, защото „Който не храни своята армия, храни чужда“, гласи мъдростта от римско време.
Предишното правителство макар и късно си призна, че е знаело за размера на кризата и се е подготвило с три варианта за реакция. Единият от тях е прословутият член 17 от Закона за държавния бюджет, който предвижда разходване на до 90% от предвидените за всяка структура в страната суми. Общият размер на разчетените по републиканския бюджет на харчовете е 11,258 млрд. лв. Реализирането на въпросния член би трябвало да осигури свиване на разходите с 1,126 млрд. лв. Излиза, че на финансовия министър му остава да намери откъде да съкрати 124 млн. лв., които покриват 50% от недостига. В тази сметка не влизат парите за общините, на които също се отпускат 90% от предвидени в разчетите на хазната разходи.
Вероятно нещата не стоят точно така, както изглеждат на хартия, защото на пръв поглед задачата е лесно решима. Така например финансист № 1 спокойно може да ореже капиталовите разходи, записани в бюджета. Тази година те са особено големи и с пъти надхвърлят парите по това перо от предишни години. За 2009 г. са разчетени 2,570 млрд. капиталови разходи. Към май е отчетено, че вече са похарчени 680 млн. лв. Ще каже някой: ами да ореже Дянков оставащите 1,890 млрд. лв. и готово. Първо, не се знае колко са останали по това перо, защото предшественикът му забрави на тръгване да пусне на сайта на ведомството отчета за юни тази година. Второ, не се знае също какво е похарчено към 27 юли, когато в Министерския съвет влезе кабинетът на Бойко Борисов. Трето, има започнати ремонти и строителство, които правят възможно функционирането на държавата, като училища, болници, социални домове и други. Затова рязането на едро е противопоказно.
Има и още едно перо, което може да бъде резнато – резервът за непредвидени и неотложни разходи, където са заделени 590 млн. лв. То обаче още на 20 януари 2009 г. беше усвоено – с постановление на Министерския съвет 400 млн. лв. бяха разпределени между земеделието, БДЖ и строителството на социални домове.
Има още едни 2,396 млрд. лв., които са записани като „разходи за придобиване на дълготрайни материални активи“. Става дума за максималния размер от еврофондовете, които могат да бъдат усвоени през тази година. От тях държавата прави авансовите плащания, докато ЕС признае разходите и ги преведе в бюджета. Иначе казано, там не бива да се пипа.
Какво да правим тогава? Да затегнем яко коланите. И данъчните да съберат определените, но невнесени данъци от граждани и фирми. Другият вариант е един – вдигане на данъците. Достатъчно е да „мръднат“ нагоре с 2% ДДС и бюджетът ще се напълни. Но пък ще замре потреблението, което още повече ще засили ефекта от кризата.