Джо Байдън, Вицепрезидент на САЩ

Преди шест месеца, когато президентът Обама и аз встъпихме в длъжност, ние се изправихме лице в лице с една икономическа криза, която няма равна на себе си, откакто се помним. Нацията болезнено се разделяше с над 700 000 работни места месечно, жилищният пазар се намираше в процес на свободно падане, а съдбата на финансовата система висеше на косъм. Мерките, които взехме (прокарването на Закона за възстановяването, стабилизирането на банковата система, натискът за отпушването на кредитния поток и помощта за надеждните собственици на жилища) ни отдалечиха от ръба на бездната. Месечното покачване на безработицата спада, финансовите пазари са подобрени, а свиването на икономиката се е забавило. Все още имаме да изминем дълъг път, но със сигурност сме по-близо до възстановяването днес, отколкото през януари. Законът за възстановяването беше от съществено важно значение за този напредък.

Изясняване на заблудата

Въпреки този напредък естеството на Закона за възстановяването остава неразбрано от повечето хора и зле тълкувано от други – според критиците всичките $787 млрд. биват харчени по програми за домашните любимци. И понеже аз съм човекът, който води усилията на администрацията за въвеждането в действие на Закона за възстановяването, бих искал да изясня тази заблуда.
Първата голяма част от Закона за възстановяването (повече от една трета от него) са данъчни намаления - 95% от работещите американци са с намалени данъци в резултат от прокарването на закона. Втората по-голяма част (малко под една трета) е прякото облекчение на щатските управления и отделните хора. Парите позволяват на правителствата в щатите да избягнат съкращенията на учители (14 000 само в Ню Йорк), пожарникари и полицаи, както и да предотвратят уголемяването на пукнатините в бюджета.
А най-силно поразените от рецесията получават увеличена застраховка при безработица, здравни осигуровки и друг вид помощ, за да преживеят тези тежки времена. В крайна сметка излиза, че две трети от Закона за възстановяването не финансира „програми“, а отива директно за данъчни намаления, щатски управления и затруднени семейства без излишна бюрокрация или забавяне.
Що се отнася до последната една трета, законът финансира най-големите инвестиции в пътища от създаването на междущатската система, свързваща отделните щати насам; в строителни проекти във военни бази, пристанища, мостове и тунели; отдавна просрочени разчиствания по Федералната правителствена програма за локализиране и разследване на изоставени токсични отпадъци; в създаване на перспективни работни места в индустрията на чистата енергия; в подобрения на силно повредените остарели канализации в извънградските райони; в осъвременяване на претоварените с тежки данъци транзитни и железопътни системи, както и в много още други неща. Тези инвестиции създават работни места днес и поддържат икономическия ръст за години напред. Освен че съвсем не е нещо отрицателно, широкият спектър на тези инвестиции е необходим предвид невероятното разнообразие на американската икономика.
Проектите биват избирани без лични облаги или политически причини, а много от договорите са съставени според бюджета. Над 30 000 проекта са били одобрени, а хиляди вече са публикувани на сайта recovery.gov, което дава голяма прозрачност и яснота. Данъкоплатците трябва да знаят, че не сме се поколебали да отхвърлим предложения, които не са покрили изискванията на стандартите ни за основателност.
Вниманието, с която осъществяваме клаузите по Закона за възстановяването, накара някои хора да си задават въпроса дали не се движим прекалено бавно. Но законът беше замислен с цел да осигури стабилна подкрепа на икономиката ни за продължителен период от време, а не само за няколко месеца. Вместо бързи еднократни намаления ние даваме на американците данъчно намаление за всяка надница. Вместо незабавно изразходване на цялата държавна помощ ние я разпределяме за двете години, през които тя ще е необходима. Пътните, енергийните и строителните проекти биват започвани веднага щом минат преглед, договорите се сключват при конкурентоспособни условия, а системите за приемане на данни са си на мястото.
Дори при всички тези грижи ние вече сме разпределили над една четвърт от общия фонд на Закона за възстановяването и сме на път да изпълним крайния срок, установен при приемането на закона през февруари – похарчването на 70% до края на септември 2010 г.

Лесна мишена

Законът за възстановяването не е лек за всички болки, а и никой отделен закон не би могъл да е. Но колко правителствени инициативи могат се похвалят както с големи цифри по проекти според бюджета, така и със заключение от страна на Службата за правителствен одит на Конгреса на САЩ, че изпреварваме графика в някои ключови сфери?
Вярно е, че усилията на закона да реши множество проблеми наведнъж го прави лесна мишена за критики. Според критиците му данъчните намаления са прекалено малки (или прекалено големи); твърде много (или недостатъчни) помощ в селските райони; твърде много (или твърде малко) се харчи за пътищата. Наскоро някои дори критикуваха закона за това, че помага на безплатните столове за бедни или пострадали при бедствие, както и на благотворителния продоволствен фонд.
Между другото аз разбирам това – нашият балансиран подход осъзнава, че няма магическо решение на проблема, едно-единствено нещо, което да задоволи многото и сложни нужди на американската икономика. Но на нас ни трябват облекчение, възстановяване и реинвестиции, за да се справим с тази многостранна криза, а едва 159 дни след подписването му от президента Обама Законът за възстановяването вече работи, осигурявайки и трите неща.