Иглика Горанова

Тези дни от партия ГЕРБ изнесоха поредните цифри за възнагражденията на определени хора в бордовете на държавни фирми от енергетиката. Сумите са впечатляващи, както и компенсациите, които биха получили тези мениджъри, ако бъдат освободени от новата власт. Става дума за стотици хиляди левове, които ще трябва да им бъдат платени от бюджета.
Впечатлява ли се някой от това?
Не би трябвало. Години наред различни правителства ни обещаваха, че ще се справят с проблема с високите възнаграждения в УС на фирмите. И че ще преустановят практиката за присъствие на едно заседание месечно дружествата да плащат луди пари на хора, които обикновено не знаят какви решения взимат. Истината обаче е, че властта няма никакво желание да го направи. Заради разбирането, че бордовете на държавните и общинските фирми са част от партийните хранилки.
Когато една партия взема властта, по правило тя задължително се отблагодарява на своите си. Така във фирмите от енергетиката попадат съветници с филологическо образование, в икономиката – актьори. Защо ли? Отговора го даде преди четири години един известен ляв политик. Той простичко обясни защо социалистите трябва да влязат във властта на всяка цена - нашите хора са държани гладни повече от седем години“, каза съвсем откровено човекът.
Не е ясно дали за четири години левите са се нахранили, макар че би трябвало.

Изпускане на парата

Същото се отнася за всички партии без изключения, които са били във властта. Важи обаче и друго правило –за изпускане на парата. То гласи, че когато скандалите около парите на хората в бордовете станат особено сериозни, трябва да се взимат мерки в посока на тяхното намаляване. Дори със законодателни промени. А когато бурята на обществено недоволство отмине, възнагражденията пак се вдигат.
По тази схема действаха последните две правителства, които периодично правиха опити да ограничат възнагражденията в бордовете до една или две минимални заплати месечно. Ограниченията обаче бяха отменени от съда и хората в УС продължиха да си получават сумите. Те варират от 1500 лв. нагоре и формират солиден доход. Броят на представителите на държавата във фирмите официално е 54 за зам.- министри, зам. областни управители и пр. Но истинската бройка на бордоваците е значително по-голяма и е строго пазена тайна.
В опитите си да покажат външно желание за справяне с проблема управляващите са стигали и много по-далеч. Законът за конфликт на интереси например в първоначалния си вариант предвиждаше лицата, които заемат публична длъжност, да могат да участват в бордове на държавни и общински фирми само като представители на държавата или общината, но да не получават възнаграждение. Предложението обаче не мина в пленарна зала.

Общините със същия проблем

В общините се действа по същия начин. В бордовете на общинските фирми са съветници, които прибират сериозни суми към заплатите си. Столична община не прави изключение, макар през 2005 г. Бойко Борисов да спечели кметския мандат и едно от първите му обещания да бе, че ще справи с орязването на бордовете. Не успя, защото се оказа, че заради чиновнически трикове има две методики, по които се изчисляват шефските заплати във фирмите, и всяко дружество прилага методиката, която е по-изгодна за директора. Така Борисов се оказва бламиран от администрацията, а в бордовете на общинските фирми започнаха да се появяват все повече хора на ГЕРБ.

Решения

Ще се повтори ли сценарият с добрите намерения и лошата реалност, е въпрос, над който новата власт трябва сериозно да се замисли.
Идеите, които се лансират в момента от експерти на ГЕРБ, изглеждат разумни. Ако фирмите се извадят от министерствата в един холдинг, както препоръчва СБ, хранилките се редуцират до една. Управата на холдинга съдържа ограничен брой места и те по правило трябва да се заемат от специалисти. Това са плюсовете. Минусите са, че може би и това предложение ще увисне във въздуха, ако надделее партийната логика.