Татяна Буруджиева, политолог

Първото нещо, с което ще се заеме парламентът, е правилникът на Народното събрание. Той има два много тежки недъга, които са системно допускани във всички наши парламенти до момента. Единият е в самите функции на Народното събрание. Вече 20 години всеки парламент прави така, че законодателната функция рязко доминира над контролната му функция. По конституция те са напълно равнопоставени, още повече че ние сме парламентарна република. Крайно време е парламентарният контрол да стане адекватен на това, което гражданите очакват. Дотук той представляваше отговори на министри, които са написани някъде, от някакъв чиновник и които дори самите министри не могат да прочетат както трябва.
Парламентарният контрол трябва да придобие реалните си функции – представителите на изпълнителната власт да отговарят сами, и да се доближи до този в Англия или пък по сериозност и отговорност на този във Франция.
Второто нещо е публичният образ на Народното събрание. Трябва да стане ясно на гражданите, че парламентаристите имат определена работа и си я вършат качествено. Това може да се постигне със серия от мерки. Трябва да бъде прозрачна работата в комисиите, заседанията в парламента трябва да бъдат съпътствани от зловещи наказания, ако не бъдат посещавани. Не можеш да искаш от другите да си вършат работата, когато демонстративно показваш точно обратното. Разбира се, ограничаването на гласуването с чужди карти би могло да се реши много лесно по чисто технически начин. Въпрос на воля преди всичко. Смятам, че парламентът трябва да се насочи и към изборното законодателство и всичките мерки, които засягат обвързването на четирите избора в България в една стройна и адекватна система. В тази насока не може да се работи на парче за всеки вот, а трябва да се синхронизира абсолютно модерна избирателна система у нас, която да обхваща местните, националните, президентските и европейските избори. Не трябва да забравяме, че само след две години имаме местен и президентски вот и ако има забавяне в това отношение, отново ще си говорим същите неща, които обсъждахме тази пролет. Всички трябва да сме наясно, че процесът на промените е дълъг и трябва да започне още сега.