Вече е кристално ясно, че двойно по-дългата от обикновено предизборна кампания силно повлия на избирателите у нас и голяма част от тях намериха стимул да отидат до урните на двете изборни дати тази година – 7 юни и 5 юли. Както на Европейските избори 2009 г. се явиха 10% повече българи, отколкото на същия тип избори през 2007-а, така и ЦИК 2009 регистрира по-висока избирателна активност спрямо предишните избори за Народно събрание, проведени през 2005 г. Следващият ни кабинет е избран с гласовете на 60,2% от гласоподавателите, което е с 4% повече от гласувалите през 2005 г.
Какво отличава избирателите, отишли до урните миналата неделя, от тези, гласували през 2005 година? Тази информация дават данните от специалното изследване Exit Poll (екзитпол) проведено от ББСС „Галъп интернешънъл” в изборния ден на територията на цялата страна както на тези избори, така и на избори 2005. Изборите за Европейски парламент, които се проведоха преди малко повече от месец, показаха, че има тенденция за мобилизиране на младите и икономически активните българи за гласуване. Парламентарните избори потвърждават и продължават тази тенденция.
Сравнението между парламентарните избори 2009 г. и 2005 г. по критерий възраст показва, че леко се увеличават гласуващите между 18 и 40 години за сметка на хората над 50 години.
С близо 3% по-малък е делът на пенсионерите и на безработните сред гласувалите през 2009 г. в сравнение с 2005 г. За сметка на това има покачване на работещите граждани, които са пуснали своите бюлетини.
Значително разместване в структурата на гласуващите спрямо миналите парламентарни избори се забелязва и по отношение на образователната квалификация. Близо 3% повече днес са гласуващите висшисти, а гласуващите с основно и по-ниско завършено образование са по-малко от 15% от всички гласували през 2009 г. В сравнение с 2005г. това е спад с близо 7% .
Най-много висшисти има сред гласувалите за Синята коалиция, следвана от НДСВ.
Много се изписа и изговори за това дали черният пиар и негативните кампании, които бяха популярни на тези избори, дават ефект и ако да – дали не е обратен ефект? Малко над 70% от гласувалите българи са направили избора за коя партия или коалиция да гласуват още преди започването на кампанията. Данните показват, че най-силно повлияни от предизборната кампания са гласувалите за НДСВ – партията, която и на тези избори избра да наблегне на популярните личности. Над една пета от подкрепилите НДСВ на 5 юли са взели това решение в последния момент. Традиционно, а и на тези избори най-слабо от кампании се влияят твърдите електорати на БСП и ДПС. Около 80% от подкрепилите ги са знаели, че ще пуснат точно тези бюлетини още преди началото на предизборната кампания.
Новото около тези избори – мажоритарното гласуване, не даде очаквания от обществото ефект. В почти 80% от случаите гласуващите са избрали мажоритарния кандидат, подкрепен от партията, за която са гласували в пропорционалната част от вота. Де факто битките по места не се случиха между най-известните личности – било то настоящи и бивши министри, публични личности, лидери на партии и спортисти, а се водиха на партиен принцип - ГЕРБ, БСП и ДПС в различни конфигурации. В този смисъл независимите кандидати нямаха особен успех.
Все пак някои от тях се отличиха със сравнително висока подкрепа. Най-успешният на тези избори независим (един от малкото независими) мажоритарен кандидат – Пламен Галев, е бил подкрепен най-вече от гласувалите за партия ПЛАМ, „Ред, законност и справедливост” и ДПС.
Втората по резултат мажоритарна кандидатка – Валерия Петрова, издигната във Варна по инициатива на шоумена Слави Трифонов, беше подкрепена от 14% от гласувалите варненци. Тя е взела най-много гласове от гласувалите пропорционално за НДСВ и ГЕРБ.
Изследването е проведено в изборния ден, 5 юли, по методиката Exit poll – лични анонимни анкети с гласували граждани пред избирателните секции. Изследването е национално представително и обхваща 9846 гласували българи. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±1%.
