В. "Ню Йорк таймс"

Преди няколко дни репортер попита британски консерватор какъв би бил ефектът върху света и върху хора като американския президент Барак Обама, ако ЕС в крайна сметка успее до края на годината да приеме Лисабонския договор и да назначи първия си президент и първия си външен министър. Когато чу този въпрос, Джордж Озбърн, най-вероятният бъдещ министър на финансите на Великобритания, в случай че консерваторите спечелят следващите парламентарните избори, погледна нагоре, сякаш за да призове към дипломатическа умереност, и отвърна: "Не мисля, че така ползата от ЕС ще бъде по-голяма."
Разбира се, че Озбърн ще каже подобно нещо. Та той е британски евроскептик! Но тук трябва да споменем едно странно съвпадение. Почти по същото време миналата седмица британският външен министър Дейвид Милибанд, проевропейски настроен лейбърист, подхвана същата тема - тази за все по-отслабващата полза от Европа.
В навечерието на срещата на върха на Г-8 Милибанд каза, че наистина има проблеми със стремежа на Европа да взима глобални решения. "Ако искаме да избегнем така наречения свят на Г-2, оформен на базата на отношенията между САЩ и Китай, ние трябва да направим така, че сътрудничеството по формулата Г-3 да проработи, като в групата Г-3 ЕС трябва да бъде третият равностоен елемент", каза британският дипломат номер едно. В коментар във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Милибанд призова внимателно да се очертаят европейските реалности, които светът да забележи, вместо да се продължава с вечните брюкселски бръщолевения за насрочването на дата за избор на нов председател на Европейската комисия или за това дали Тони Блеър или Фелипе Гонсалес е в по-изгодна позиция, за да стане първият президент на Съвета на ЕС.

Поглед отвътре

Без да споменава ниската избирателна активност на изборите за ЕП миналия месец, британският външен министър каза, че голямото предизвикателство за проевропейците е "да се противопоставят на апатията или на негативното мислене по отношение на ЕС". Милибанд не спомена, че Европа отслабна значително по време на рецесията - не е нужно да си лейбърист, за да говориш очевидни неща, - но подчерта, че икономическите и социалните модели (Здрасти, Германия!) са застрашени, и намекна, че ЕС има нужда от спешна "промяна", от "обновяване" и от "здрава работа", за да се възвърне "приемствеността".
Всичко това трябва да бъде разбрано като израз на дълбоко, ама много дълбоко безпокойство, че Европа е в безпътица.
Така изглеждат нещата, гледани от вътрешността на къщата. Но какво ще се случи, ако попадащите в една потенциална група Г-2 представители на Вашингтон и Пекин оценяват дали Европа може да бъде техен равностоен партньор в една евентуална група Г-3, като взимат средата на лятото на миналата година за отправна точка за формиране на тяхната оценка?
Китайците и американците не може да са пропуснали следното. В сферата на външната политика ЕС изигра централна роля в договарянето на споразумението за прекратяване на огъня, след като Русия превзе части от Грузия през август 2008 г. Оттогава руснаците анексираха две грузински области, продължиха окупацията им, проследиха как международните наблюдатели си тръгнаха оттам и обявиха доктрина, установяваща "привилегирования" статут на отношенията на Русия с бившите съветски републики, нейни съседи. Отговорът на ЕС беше на практика нулев. Нямаше санкции.
По отношение на собствената си сигурност ЕС не съумя да приеме специална програма, за да защити енергийните си потребности и да се противопостави на доминиращата роля на Русия като енергиен доставчик. А колкото до създаването на европейски сили за отбрана, които да са опора на НАТО, намаляващите бюджети за тази цел със сигурност ще се стопят още повече в резултат на рецесията.
Но надделяващият въпрос във връзка с ползата от ЕС е свързан с областта, в която той е от най-голяма важност - а именно търговската мощ на 27-членния единен пазар. Ако глобалната рецесия показа нещо, то това беше, че последиците от нея бяха най-дълбоки в Германия - икономическият пулс на ЕС, където националното верую и формулите за успех изглежда доста пострадаха и дори се оказаха напълно неефективни. Положението сега е толкова очебийно, че дори Милибанд, колкото и предпазлив да е, избра да подчертае, че над германската система на пазарна икономика сега е надвиснала заплаха.

Икономическата битка

Не толкова предпазлив дипломат в Брюксел от страна - членка на ЕС, сподели доста по-прямата си позиция по въпроса. Той каза, че износният модел на Германия, Холандия и скандинавските страни никога няма да се върне обратно заради дълбоките промени в бъдещия облик на някои икономики, като тези на САЩ, Великобритания и Испания.
Това прозвуча така сякаш нещо като икономическа битка бушува в ЕС. От едната страна е Германия, носеща на плещите си бремето на това, което нейният собствен еврокомисар нарече една от най-отровните банкови системи в света, но която настоява, че е свършила нещата правилно. Тя допълва, че няма да има промяна в нейния ориентиран към износ подход, защото рецесията е породена главно от спекулативните ексцеси на американския и британския финансов капитализъм.
От другата страна са европейците, които казват, че германската управляваща коалиция и готвещите се за националните избори през септември германски партии настояват за моралното предимство да избягнат дебатите по основните структурни промени. Двете главни партии в Германия в продължение на месеци обещаваха на електората, който не желае промяна, че няма нужда от мъчително преструктуриране на икономиката.
И така, да повторим въпроса още веднъж. Ще смятат ли американците и китайците Европа за по-полезна, когато на власт евентуално дойде първият президент, който ще представлява целия ЕС? Фриц Болкещайн, пламенен проевропеец, либерал и бивш еврокомискар от Холандия, отговори на този въпрос с хитрия, но бегъл коментар: "Питам ви дали някой през последните две години е забелязал, че Тони Блеър е специален пратеник на четворката за мир в Близкия изток?"

По БТА