Калин Манолов

Кове се кабинет. В такъв момент спечелилите избори партии приличат на глухари – толкова са амбицирани да продължат рода, че престават да обръщат внимание на звуците и движенията около тях. Олушават. Тогава стават лесна жертва на хищници и ловци. И както при глухарите, така и при партиите, най-застрашени са най-младите - без ясна идеологическа физиономия, без обществени и властови традиции, с конкуретни вътрешни групи за корпоративен натиск, противоречията между които властта неимоверно изостря. ГЕРБ е такава партия. И трябва много, много да внимава.
Първо – при съставянето на правителство. Формално никой не може и не иска да извива ръцете на Борисов, реално претенциите на старата десница в лицето на Синята коалиция отсега поставят стабилността на бъдещия кабинет под въпрос. «Ред, законност, справедливост» формално не поставя условия, но също има своите цели и интереси, които, ако не влезе в правителството, ще защитава като конструктивна опозиция. «Атака» със сигурност ще подкрепи изваждането на ДПС от властта, но не и дясната икономическа политика, включваща

приватизация и концесиониране на досегашните монополи

в енергетиката, транспорта и инфраструктурата, закриване на училища и болници, намаляване на социалните разходи. БСП и ДПС ще са непримирима опозиция. На практика ГЕРБ не може да разчита на ничия твърда парламентарна подкрепа особено при вземането на неизбежните непопулярни решения.
Непопулярните икономически мерки, особено ако бъдат съпроводени с решителни антикорупционни действия, неизбежно ще засегнат корпоративни интереси, персонално представени в парламентарната група на ГЕРБ. Това ще породи друга голяма опасност – от редуциране на парламентарната група на управляващите, и неизбежно ще се отрази върху стабилността и авторитета и на правителството. То ще се изхаби за не повече от 2 години. Борисов ще трябва да го ремонтира, като по този начин още повече ще засили вътрешните напрежения и в групата, и в партията. Дори да изкара мандата си докрай, през 2013 г. ГЕРБ ще има минимум двойно по-малобройна парламентарна група. Ако въобще има ГЕРБ. Това не е обслужващ никого катастрофичен сценарий, а

ретроспекция на управленията на последните български правителства

събудили големи обществени очаквания - тези на ОДС и НДСВ. По възлагани на него лично и на кабинета му надежди за «оправяне» Борисов се доближава до Костов и Симеон. Добре е да не повтаря грешките им, за да не последва съдбата им.
От тази ситуация има изход, съобразен както с належащите нужди на управлението, така и с развитата по време на двадесетгодишния непроходим «преход» пристрастеност на обществото към „големи дизайни” и проекти. Такъв мегапроект може да бъде единствено изработването на нова българска конституция. Само по този начин може да се съхрани все по-затихващата енергия за демократична и пазарна промяна в обществото, като същевременно бъдат задоволени и претенциите на политическата класа за мисия, адекватна на нейния опит и размах.
Юридическите аргументи в полза на приемането на изцяло нова конституция са изтъквани многократно, включително от новите управляващи, и са свързани предимно с функционирането на ретроградната

съдебна система - покровител на организираната престъпност

Има обаче и други, далеч по-важни политически аргументи за свикването на парламент с извънредни пълномощия. България трябва най-после да гарантира реална финансова самостоятелност на общините и да се изгради второ ниво на местното самоуправление с избор на областни управители и областни съвети. Логично е на тази база да се създаде и втора камара на парламента. Което от своя страна поставя въпроса за правомощията и съществуването изобщо на Конституционния съд. Разделението на властите и децентрализацията на властта е фундаменталният проблем на българската политическа система, който трябва да намери решение в новата българска конституция
Всъщност това е избор между самоуправление и суверенитет и той има и европейски измерения – споровете за отхвърлената европейска конституция, заменена с не по-малко спорния Лисабонски договор, продължават вече пета година. Досега България стои настрана от тях. Правейки своя избор

между централизирана и децентрализирана национална държава

ще решим и дали предпочитаме Европа на нациите или европейска федерация.
Това е модернизационен избор и той не може да бъде направен нито на базата на сегашната конституция, закрепила овехтелия посткомунистически консенсус на Кръглата маса, нито с решение на Конституционния съд. Той трябва да се съдържа в текстовете на един нов основен закон, който ограничава сферата на публичната власт, разпределя функциите й и насърчава гражданското участие. Гражданствеността предполага самоуправляваща се държава. Самоуправляващата се държава изисква нова конституция.
Затова след като приеме избирателен кодекс и бюджет за 2010 г., тази есен парламентът трябва да състави конституционна комисия с ясен времеви мандат, която да изработи проект за нова конституция и да реши кога да са следващите избори за – последен! - Велик парламент. Доколкото бъдещата конституция по нов начин ще раздели властите, предефинирайки техните правомощия, тя очевидно трябва да бъде приета преди редовните президентски избори. Това означава Конституционната комисия на сегашния парламент да изработи проекта за нов основен закон в рамките на максимум година и половина, докато 41-вото народно събрание върши рутинната си работа; през пролетта на 2011 г. да има избори за Велико народно събрание; през октомври 2011 г. – за президент и 42-ро обикновено народно събрание.
Така след 20 години гражданите на България ще подпишат нов обществен договор с управляващите. Този договор ще бъде отново с ГЕРБ, ако партията поиска и успее да подготви текста му. На неговата основа Борисов с чиста съвест ще стане президент. Политическата система ще се преоснове. И „преходът” най-после ще свърши.