В. "Индипендънт"

Нещо ужасно се случва в Урумчи. Китайските държавни медии съобщават, че при сблъсъците между полицията и протестиращите в столицата на Синцзян-Уйгурския автономен район през уикенда са били убити 140 души, а над 800 са били ранени. Уйгурски групи твърдят, че броят на жертвите е значително по-висок. Според Пекин местните власти са потушили погром срещу етническите китайци. Уйгурите твърдят, че полицията е стреляла безразборно срещу мирните демонстранти. Независимо чия версия е по-близо до истината, почти няма съмнение, че това е най-кървавото смазване на вълнения от властите в Китай след събитията на площад „Тянанмън“ преди двадесет години.
Според някои информации протестите били разпалени от сблъсък между уйгурски работници мигранти и етнически китайци в югоизточния китайски град Шаогуан миналия месец. Но Пекин обвинява базирани в чужбина уйгурски групи за организирането на нападенията като част от сепаратистка терористична кампания. Това звучи познато. След атаките в САЩ на 11 септември 2001 г. Пекин неизменно се стреми да представи мюсюлманите уйгури като съюзници на „Ал Кайда“ и на други международни ислямистки терористични организации. В Синцзян-Уйгурския автономен район определено има сепаратистко движение, за което свидетелстват спорадичните нападения срещу правителствени цели след началото на 90-те години. Китай обаче не е представил доказателства за евентуална връзка между уйгурското движение за независимост и чуждестранните терористични групировки. Освен това едва ли може да се каже, че Пекин няма никаква вина, когато става дума за отношенията с уйгурите.

Железен юмрук в кадифена ръкавица

Вярно е, че през последните години в Синцзян-Уйгурския автономен район има значително икономическо развитие. Големите градове в района се замогват с притока на пари за развитие от Пекин. Но в кадифената ръкавица на воденото от Китайската комунистическа партия (ККП) икономическо развитие е железният юмрук на културното потисничество.
Преди четири години "Хюман райтс уоч" публикува доклад, разглеждащ подробно начина, по който Пекин подкопава уйгурската култура и ограничава религиозната свобода в района. Той разкри документи на ККП, в които местните власти се инструктират да забраняват честванията на религиозни празници и да не позволяват на децата да участват в религиозни дейности. Съдържаше и информация за хвърлянето в затвора на хиляди политически дисиденти, а след публикуването на доклада този процес се ускори. Старият град в Кашгар, който е образец на традиционния начин на живот на уйгурите в Синцзян-Уйгурския автономен район, се събаря, а темпът на имиграция на етнически китайци се е увеличил. Сега уйгурите са малцинство в Урумчи.
Пекин използва същите техники в Тибет, където властите насърчават миграцията на десетки хиляди етнически китайци, възпрепятстват тибетската будистка култура и обвиняват Далай лама, без да разполагат с доказателства, в организирането на бунтове от чужбина. Синцзян-Уйгурският автономен район, подобно на Тибетското плато, е от стратегическо значение за Пекин. Районът е най-големият производител на природен газ в Китай и е богат на полезни изкопаеми.
Двайсет години след като комунистическото ръководство изпрати танкове за смазване на студентските протести на „Тянанмън“ китайското правителство даде нов пример, че няма да търпи някой да оспорва властта му. Въпреки двете десетилетия на бързо икономическо развитие и безпрецедентното отваряне към останалия свят Китай потвърждава, че си остава репресивна автокрация, която не проявява толерантност към културните различия в границите си и е готова да използва крайни силови мерки срещу собствения си народ.
Много неща се промениха в Китай за двадесет години. Но и много неща за съжаление си остават същите.

По БТА