Агенция "Стратфор"

Президентът на САЩ Барак Обама пристигна в Москва за тридневна среща на високо равнище с руския си колега Дмитрий Медведев и с премиера Владимир Путин. Германия, Полша и Турция внимателно следят резултатите от тези срещи, за да планират следващите си стъпки. Трите страни са готови да започнат преговори с Русия при поставени от Москва условия, ако Обама даде знак, че е забравил за геополитическите им интереси.
Геополитическото съперничество между Москва и Вашингтон, макар да не е по всички направления, както бе през годините на Студената война, все още оказва влияние върху много райони и страни. Въпросът, който си задават навсякъде в столиците по света, е дали "новобранецът" на президентския пост на САЩ Барак Обама може да задържи позициите си пред ветерани от Студената война като премиера Владимир Путин, който продължава да бъде най-могъщият човек в Кремъл. Самият Обама изтъкна факта, че той и Путин са напълно различни и отлично допълващи се, като заяви, преди да отпътува за Москва, че "руският премиер с единия крак е стъпил в старите времена, а с другия – в новите".

Носталгията по Студената война

Проблемът на Обама не е толкова в това, че светът не смята манталитета от ерата на Студената война на Путин (или по-скоро присъщата му склонност да върши нещата "по стария начин") като черта, която заслужава критики, а по-скоро като проява на сила, която поражда страх. Специално Полша, Германия и Турция нямат време да се занимават с критики на носталгията, която Путин изпитва по времето на Студената война. Те трябва да я приемат.
За Германия Русия е постоянна заплаха - както заради географията, така и заради енергията. В Северноевропейската равнина на практика няма никакви географски бариери между Москва и Берлин. Затова Русия и Германия през цялата си история са се конкурирали - и с дипломатически, и с военни средства - за влияние в страните, разположени между тях. Сега Германия е зависима от руските енергийни и суровинни ресурси и по-специално от износа на природен газ и петрол, за да захранва огромния си производствен сектор.
Поради тези тесни връзки Берлин и Москва са изградили силни отношения, като на моменти са изключвали напълно САЩ. Берлин реагира доста приглушено на интервенцията на Русия в Грузия и няколко пъти се опита да охлади ентусиазма на САЩ за разширяване на НАТО с бивши съветски републики като Украйна и Грузия. Москва отвърна на доброто отношение, като гарантира, че доставките на енергийни носители за Германия няма да се влияят от прекъсванията на природния газ към Украйна и като предложи да спаси "Опел", което бе нещо като подарък за изборната кампания на германския канцлер Ангела Меркел. Затова Германия даде да се разбере, че е готова да преговаря с Москва самостоятелно, без да се съобразява с позицията на САЩ. В същото време тя продължава да бъде ключов съюзник на САЩ в Европа чрез членството си в НАТО и ще внимава да не би отношенията й както с Москва, така и с Вашингтон да се усложнят след визитата на Обама.
Причините за загриженост от страна на Полша заради посещението на Обама в Русия са прости и се крият в географията. Полша е в центъра на Северноевропейската равнина между Русия и Германия. Затова тя е изправена пред опасности и от двете посоки и исторически винаги се е опитвала да привлече външна сила, било Обединеното кралство или САЩ, в своя защита. Ако не успее да си осигури такъв съюзник, Варшава трябва да се оправя сама с Москва и Берлин, което определено не е предпочитаната от поляците стратегия.
Затова Полша се съсредоточава върху един конкретен въпрос от работната програма за посещението на Обама: планираната система за защита срещу балистични ракети, която трябва да бъде разположена в Полша и в Чешката република. Полша иска твърди ангажименти от САЩ, че Варшава ще бъде третирана като ключов съюзник на Вашингтон в Европа и че системата за ПРО е по-скоро доказателство за утвърждаване на този ангажимент, а не толкова реакция срещу опасността от ракетна заплаха от Иран. Но неотдавна Полша даде да се разбере, че ако САЩ не поемат такъв ангажимент, Варшава ще прояви готовност да действа заедно с Русия за заглаждане на геополитическите напрежения в региона. В момента се готви посещение на Путин във Варшава през септември и то може да се превърне във възможност за Полша да направи крачка към сближаване, ако стратезите й пресметнат, че подкрепата на САЩ не е достатъчна.
И накрая - Турция следи дали посещението на Обама ще се отрази отрицателно върху усилията й да балансира геополитическите си интереси. Анкара е сред основните натовски съюзници с вече помръкнали амбиции за членство в ЕС. В същото време тя зависи и от руските енергийни носители и не е заинтересована да провокира сблъсък с Москва. Анкара се опитва да разшири влиянието си като регионална сила, активизира намесата си в близкоизточните дела и в района на Кавказ, където се стреми да си осигури предложена от Русия сделка за мир с Армения. Турция трябва много внимателно да действа в Кавказ, за да не накърни руските интереси.
Освен това Европа се надява, че Турция може да се превърне в коридор за енергийните носители от Каспийския район и от Близкия изток, който заобикаля руската територия, но Анкара не иска да направи нищо, което би компрометирало вноса на енергоносители от Русия. Затова Турция иска да получи оферти от всички страни, за да увеличи до максимум регионалното си влияние, и в същото време се стреми към колкото се може повече независимост в отношенията си със САЩ и Русия, за да избегне опасността да се превърне в пешка в по-голямата геополитическа игра извън неин контрол.