Блумбърг

Десетилетия ще са необходими на най-богатите нации, за да се справят с най-тежкото бреме на дълга от Втората световна война насам. А политическата цена може да преобърне световния ред, както вероятно ще усетим от тазседмичната среща на водещите индустриални сили от Г-8.
Според прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) спасяванията на банки и мерките за борба с рецесията ще надуят дълга на развитите икономики до най-малко 114% от БВП през 2014 г., което е повече от три пъти по-високо от 35-те процента на основните развиващи се страни, включително Китай.
Ръстът на дълга ускори преместването на центъра на властта, подкопавайки авторитета на индустриалния свят, икономическата му доктрина, организацията на валутния ред и стратегиите за съкращаване на емисиите парникови газове. Дори някои представители на страните от Г-8 признават, че групата е загубила контрол след глобалната рецесия, която същите тези богати икономики подпалиха.
Форумът на осемте държави, започващ днес в италианския град Акуила, „ще окаже доста по-слабо влияние отпреди заради състава си и текущите развития на световната сцена, заяви на 5 юли френският финансов министър Кристин Лагард. Големи играчи от групата на нововъзникващите икономики като Индия, Китай и Мексико също са поканени, но им е отредено място в ложата на зрителите на основния форум.“
Индустриалният свят действа в най-суровите икономически условия от раждането си насам. Прогнозираният за 2009 г. бюджетен дефицит на САЩ от 13,6% от БВП е най-големият от Втората световна война насам. Съкращаването на японския БВП от 14,2% на годишна база през първото тримесечие е най-лошото, регистрирано от войната насам. През първите три месеца на 2009 г. германският износ е преживял най-резкия си тримесечен спад от 1970 г. насам, откогато е и статистиката.

Пазарна капитализация

Делът на развиващите се страни от капитализацията на световния пазар се е покачил до рекордните 24%, след като през 2007 г. бе 15%. Това развитие отразява пренасочването на инвеститорите към икономиките с най-бърз растеж.
„Въпреки свиването на глобалната икономика и несигурността за ръста на вътрешното търсене китайската икономика ще продължи да се подобрява“, коментира този месец ръководителят на изследователското бюро към Китайската централна банка Чжан Цзянхуа.
Макар подемът в заемния сектор да даде повод за призиви за нова резервна валута, алтернативна на долара, политиците от развиващите се пазари не постигнаха консенсус. Заместник- министърът на външните работи на Китай Хъ Яфей заяви на 2 юли, че доларът ще царува „още много години“.
Сред приоритетите в дневния ред на срещата на Г-8 са: спирането на рецесията, борбата с климатичните промени, подкрепата за световната търговия и взаимоотношенията с Иран. Лидерите на страните от Г-8, които включват САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада и Русия, представляват 880 млн. души с комбиниран БВП от $32 трлн.
Разделението по въпроса за абсорбирането на стимулиращите схеми обаче продължава. Германия например твърди, че е време да сложим под контрол дефицитите. Положението с мащаба на финансовата регулация е подобно – Великобритания продължава да се противи на по-дълбоката интервенция при надзора, предлагана от ЕС.
И докато осемте страни от групата мъдруват, лидерите на петте нововъзникващи икономики – Китай, Индия, Бразилия, Мексико и Южна Африка, провеждат паралелен форум наблизо точно преди срещата на Г-8. МВФ твърди, че нововъзникващите икономики начело с Китай не споделят „печалните фискални прогнози“, надвиснали над развития свят. Според фонда дълговете няма да бъдат изплатени толкова бързо, колкото след Втората световна война, която остави на Великобритания задлъжнялост от 250%, на Япония – 200%, а на САЩ – 100% от БВП.
По време на война правителствата упражняват „цялостен контрол“ над икономиката и гражданите смятат за свой „морален дълг“ да купуват военни облигации, пише МВФ в доклад от 9 юни.
Дългът на богатите страни е бил 78% от БВП през 2006-а, годината преди старта на финансовата криза. В нововъзникващите пазари дългът е намалял от 38% от БВП, предупреждава фондът.
Кредитният ентусиазъм на индустриалния свят „отслаби възможността му за маневри“, казва Пол Хофхайнц, президент на Лисабонския съвет, изследователска група от Брюксел.
Притиснати от необходимостта за по-широк глобален консенсус, лидерите на нациите от Г-20 вече се срещаха два пъти по повод глобалната финансова криза и планират още една сбирка в Питсбърг на 24-25 септември. В същото време последният форум на Г-8 бе в Япония миналата година.

Климатичен сблъсък

По-слабо развитите страни засенчиха Г-8 през 2008 г. Те уверяваха, че съкращаването на емисиите ще забави икономическия ръст, който може да избави милиони от бедността. Именно затова публикуваха съвместно изявление, което поощрява страните да се борят с глобалното затопляне съобразно „собствените си ресурси“.
Дебатът за климата ще бъде подновен в Акуила, защото започна и обратното броене до срещата на ООН през декември, когато трябва да се излъчи заместник на Протокола от Киото.
Русия има двойна роля – с единия крак в Г-8, тя играе от отбора на развиващите се икономики. Като сигнал за променения световен ред миналия месец Русия бе домакин на първата среща на икономиките от БРИК – Бразилия, Русия, Индия, Китай, които финансират $1,1 трлн. от американския правителствен дълг по данни от април.
Остава спорно колко точно американски дълг е здравословно да притежаваме. Руският президент Дмитрий Медведев и индийският икономически съветник Суреш Тендулкар вече поставиха под въпрос доминацията на долара в световния валутен резерв от $6,5 трлн.
Сбирките на БРИК не успяха да подкрепят руския призив за диверсификация от долара. Оказа се по-лесно да обявиш края на световния проамерикански ред, отколкото да предложиш жизнеспособна алтернатива.
„Жизнеността на англосаксонския модел е под заплаха, коментира миналия месец Мохамед ел Ериан, главен управляващ директор на Pacific Investment Management Co. Все още обаче нямаме готови заместници, които могат и желаят да го сменят.“