New York Times

Стрес тестове? И Старият континент си има такива.
Докато европейските финансови регулатори провеждат симулации, за да установят доколко най-важните им банки могат да понесат евентуални нови сътресения, политическите лидери се чудят какво да правят с разкритията.
Макар мнозина външни наблюдатели да твърдят, че процедурата вероятно няма да постигне много, властите остават втренчени във въпроса дали подобно на САЩ да публикуват резултатите, или да ги запазят за себе си.
В момента се претегля потенциалният риск при двата варианта, макар че, след като първоначално искаха резултатите да се запазят в тайна, сега повечето правителства предпочитат да пуснат общ преглед на данните, без да ги разбиват по банки и страни.
Такива са наблюденията на няколко представители на Европейската централна банка и финансови министерства на страни от Европейския съюз, които обаче нямаха разрешение да коментират публично въпроса.
Те казват, че за изнасянето на информацията е необходимо да се преодолеят опасенията на две страни. Германия не желае да представи открито потенциално смущаващи разкрития за сектора си точно преди парламентарните избори през септември. Испания пък изрази загриженост от евентуална злоупотреба с данните за кредиторите й.
Дискусионен остава и въпросът колко смислени са тези тестове, като редица анализатори вече поставят под съмнение методологията и надеждността им.
В началото на май регулаторите в САЩ публикуваха резултатите от собствените си стрес тестове. Оказа се, че 9 от 19-те най-големи банки са адекватно защитени, а на останалите бе наредено да наберат общо $75 млрд. като буфер срещу потенциални загуби. Американската инициатива засили натиска над Европа да разкрие данните от своето проучване.
Барбара Матюс, ексаташе на американското финансово министерство за ЕС, а сега управител на базирана във Вашингтон консултантска компания, казва, че сложната регулаторна структура в Европа, по-близките взаимоотношения между банките и правителствата, както и по-значимата роля на банките в кредитната система правят двата подхода трудни за сравнение.

Данни за 22 кредитора

„В Европа процесът е по-политизиран“, споделя тя.
Комитетът на европейските банкови надзорни органи, малко известна експертна група в Лондон, неотдавна бе натоварен от правителствата в ЕС със задачата да съпостави националните данни за общо 22 кредитора, действащи в повече от една членка на обединението.
В кратко изявление през май комитетът потвърди, че провежда стрес тест върху цялата банкова система, възприета като едно обединение, въз основа на общи насоки и конкретни сценарии на развитие. Екипът заяви, че няма да посочи отделни банки, нуждаещи се от рекапитализация, тъй като това е отговорност на националните правителства.
Очаква се тестовете да приключат към края на август, а резултатите ще бъдат предадени на финансовите министерства. Според официални лица министрите могат да пуснат резюме на разкритията на срещата в шведския град Гьотеборг в началото на октомври.
Международният валутен фонд изчисли през април, че европейските банки се нуждаят от $375 млрд. капитал за покриване на загубите, докато за американските кредитори сумата е $275 млрд. Тази прогноза обезпокои европейските лидери, които не бяха уведомени за изнасянето й и не са запознати с използваната методология.
„Не се опитваме да крием нещата. В момента този въпрос се дебатира, за да се реши дали изнасянето на данните да стане по държави, дали да е едновременно и дали да публикуваме само критериите или и резултатите“, заяви миналия месец френският финансов министър Кристин Лагард.
Тя може да е сравнително спокойна за френските банки. Управителят на Banque de France Кристиан Ноайе заяви миналата седмица, че стрес тестовете върху местните банки засега са положителни.
В същото време германският финансов министър Пеер Щайнбрюк казва, че не смята да подлага на това упражнение тамошните банки и дори да го направи, няма да изнесе резултатите.

Катастрофални последици

Според Ханс-Йоаким Дюбел, банков експерт във Finpolconsult, Берлин, една от причините за подобни позиции е, че много политици, особено Щайнбрюк, не желаят истинската дълбочина на проблемите в банките на федералните провинции (т.нар. Landesbanken) да лъсне преди парламентарните избори.
„Политическите последици биха били катастрофални“, пояснява Дюбел и допълва, че така ще се увеличи натискът за нови спасявания на финансови институции.
Властите още не са публикували данни за сегашното равнище на дълговете, с които са се натоварили при спасяванията. В края на април вестник „Зюддойче цайтунг“ публикува изтекъл доклад на Федералната агенция за надзор на финансовите услуги (BaFin), според който германските банки държат €816 млрд. в токсични активи, други заеми и лоши инвестиции.
Данните бяха определени от правителството като неточни, макар че скоро след това Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на пет банки на федерални провинции.
Анализаторите изчисляват, че четири от тях (BayernLB, WestLB, LBBW и HSH Nordbank) държат между €100 млрд. и €150 млрд. в потенциално токсични активи.
В Испания също има значителна съпротива срещу публикуването на твърде много информация. Укрепването на местните банки все още е на деликатен етап. Много от бордовете на по-малките спестовни банки са пълни с местни политици.
Правителството създаде фонд за подкрепа в размер на €99 млрд. „Целта ни не е да спасим всички. Банките, които останат, трябва да бъдат конкурентоспособни“, заяви миналата седмица управителят на Испанската централна банка Мигел Анхел Фернандес-Ордонес.
Трудно е да се правят сравнения, тъй като националните счетоводни системи не са хармонизирани. Определението за просрочен заем например е различно в отделните членки на ЕС, а уязвимостта към задбалансови инструменти е консолидирана само в някои страни.
Ако не наложи строг подход, ЕС рискува да навреди, вместо да помогне. През юни Банката за международни плащания (BIS), основният форум на централните банкери, алармира за прекомерното разчитане на настоящите макрострес тестове с аргумента, че те могат да създадат у държавниците измамно усещане за сигурност.