Рубен Андерсон, в. "Гардиън"

Шведите идват. Докато Европа клони надясно във време на финансови и климатични проблеми, от север на помощ настъпва орда хладнокръвни войни. Шведското председателство на Европейския съюз, което започва от 1 юли, ще бъде посрещнато като глътка свеж въздух след лидерството на чехите, белязано от клоунските им изпълнения по промените в климата и от скандалите на Берлускони в Италия. Онова, от което се нуждае Европа, е малко чувство и разум. А кой по-добре може да се справи с тази задача от социално ориентираните и чувствителни на тема климат шведи?
Швеция все още предизвиква еуфория в Европа. Шведският модел може би навява мисълта по-скоро за привлекателни блондинки, отколкото за силна социална държава, но именно втората асоциация с родната ми страна предизвиква вълнение сред европейците с лява политическа ориентация. Каквото и да прави Швеция, трябва да е правилно - така поне разсъждават напредничавите политици и журналистите във вестник "Гардиън", да не говорим за мнозинството шведи. Но зад това синеоко видение се крие по-мрачна реалност. Шведското консервативно коалиционно правителство не се разклати от финансовата криза, която обхвана страната. Положението със заетостта, социалните услуги и здравеопазването ерозира. Шведските демократи - еквивалент на Британската национална партия, са във възход. Социалната държава отмира. Шведската мечта вече я няма.
Шведите се събудиха от този сън след убийството на министър-председателя Олаф Палме през 1986 г. Палме можеше да остави след себе си "страна, в която няма бедни и в която няма място за оптимизъм", както се изрази Андрю Браун, но предизвиканият от вътрешни фактори финансов срив в Швеция през 90-те години окончателно уби тази мечта. Към песимизма се прибави бедността. В училищата бяха извършени жестоки съкращения, безработицата се увеличи драстично, кроната се срина. Всичко това хвърли социалната система в хаос, от който тя още не се е възстановила. Тогавашното консервативно правителство получи неотдавна похвални оценки в цял свят за начина, по който се справи с кризата. Всъщност банкерите бяха възнаградени, а не наказани, докато останалата част от страната още не може да се съвземе от предизвиканите от кризата съкращения, разпродажби на активи на безценица и разбити мечти.
Представата за добре смазания шведски модел, застрахован от шоковите вълни на капитализма, продължава да се носи като волво. Реалността обаче, подобно на самата компания "Волво", която беше купена от "Форд", е по-глобализирана и мрачна.
Да вземем например здравеопазването. Шведите не се радват на безплатни медицински грижи, а трябва да плащат за посещение при личния лекар. Ако въобще успеят да се доберат до него. Опашките са дълги, а системата е разтърсвана от скандали. В сферата на психиатричните грижи, която е източник на много от тези скандали, е налице склонност към авторитаризъм, който почти няма аналог в Европа. Хора са „затваряни“ с месеци за това, че не са си вземали лекарствата, не им се назначава лечение и биват изхвърляни от системата в отчаяние и нищета. Психично болните умират в отделенията и в амбулаторна изолация. И дори няма благотворителни организации, към които да се обърнат, защото се предполага, че държавното здравеопазване работи - все пак, това е Швеция.
Щастливци са онези, които все пак се ползват от второкачественото медицинско обслужване в Швеция. На имигрантите, които нямат документи и "личен номер", не е позволено да получават ежедневни здравни грижи. Не е лесно чужденците да се вместят в социална система, изградена върху следвоенната представа за folkhem (народен дом), чиито законни обитатели са родените в Швеция. Въпреки изборните неуспехи на ксенофобската десница Швеция е разделена на хора, които са в системата, и такива, които са извън нея, в това число търсещите убежище, които сега са масово депортирани в Ирак. Но мигрантите би трябвало да са щастливи, че са тук. Все пак това е Швеция.
Дори принадлежността към системата не носи толкова ползи, както едно време. Помощите за безработни стават по-малки от тези в други страни, а достъпът до социална сигурност включва контрол в стил "Биг брадър", от който повечето европейци биха се отвратили. Желязната хватка на държавата продължава да съществува, въпреки че грижите, които вървяха с нея, вече ги няма. Шведите може би не се радват на такова изобилие от камери за наблюдение като британците, но животът им се следи зорко от армада от чиновници. Приет неотдавна закон позволява на властите да подслушват всички телефонни и интернет комуникации, преминаващи през границите. Норвежки адвокати заведоха дело за посегателство срещу личния живот, като предизвикаха изумлението на министър-председателя, защото в Швеция държавата е тук, за да ни помага.
Точно както след войната Швеция беше авангард на социалната демокрация, така от 90-те години тя се превърна в неолиберален експеримент. Експериментът се провали, но това не се отчита в самата Швеция. Няма вълни, които да раздвижат застоялите води на бюрократщината: стачките станаха нещо почти нечувано, а таблоидите са твърде заети с представянето на съвети за диети. Шведите не могат да се откажат от вярата си в системата. Същото важи и за много от принадлежащите към левицата в Европа.
Естествено Швеция може би изглежда като оазис на спокойствието в сравнение с други европейски държави. Но в стремежа към хуманен социален модел Швеция вече не може да служи като пример. Привържениците на напредъка ще трябва да изградят нещо ново.