Лешек Балцерович, архитектът на икономическата реформа в Полша по време на прехода

В България са нужни реформи, които да подсигурят добър икономически двигател, управляван от добър и отговорен шофьор, който да не допусне макроикономическа катастрофа. А шофьорът в демокрациите се избира от хората. Диагнозата и изборът на лечение са еднакво важни в ситуация на криза. Kризисният мениджмънт трябва да е различен за отделните държави, защото те са пострадали по различен начин и се нуждаят от индивидуално лечение.
Финансовата криза избухна в най-голямата икономика на света, а именно в американската. Знаете, че брутният вътрешен продукт на САЩ е една четвърт от световния БВП. Следователно тази криза оказа своето влияние и на другите държави. Кризата в САЩ повлия върху развитите държави и конкретно върху финансовия им сектор.
Първо бяха западноевропейските икономики, после дойде ред на Япония. Тъй като развитите държави са по-голямата част от световното стопанство, то тогава всеки е засегнат в различни степени.
В дългосрочен план съдбата на отделните страни зависи от два фактора – единият е какво ще се случи в глобалната икономика и по-конкретно в САЩ. Важно е какво ще реши да направи администрацията на президента Обама с огромния публичен дълг. Вторият фактор е политиката, която ще провеждат съответните правителства. Особено важно за управляващите е да поддържат растежа.

Страните с валутен борд трябва да прилагат строга фискална дисциплина

В страните с валутен борд е важно непрекъснато да се прилага строга фискална дисциплина. Ако кредитирането започне да расте с твърде бързи темпове, то тогава трябва да се наложат рестрикции или към банките, или към кредитополучателите, за да се успокои
темпото. В противен случай съответната страна ще стане свидетел на жилищен бум и след това на колапс.
Не може в цял свят да се прилагат едни и същи мерки срещу кризата. Това е като да даваш едно и също лекарство на болни, които имат различни симптоми. Въпреки че кризата бе родена в САЩ, отделните икономики имаха свои вътрешни причини за това, на което са подложени в момента. Има една популярна теза, според която тази американска криза е израз на проблемите в пазарната икономика. Ако най-големите финансови институции се сблъскват с проблеми като банкрут и фалит, то това значи, че те са подпомагани от публичните власти. Това предразполага сегашната финансова криза да се дължи на някои присъщи слабости на самите пазари. Аз мисля, че това не е правилно и само наблюдавайки нещата, да се заключи, че най-големите финансови конгломерати са имали такива проблеми. От тук може да се направи изводът, че пазарната икономика съдържа слабости.
Трябва да се знае, че пазарът винаги действа в една рамка, която се създава от обществените власти. Това е вярно, особено по отношение на финансовия сектор. Няма такова нещо като свободен пазар, тази рамка ограничава финансовия сектор много силно. Рамка, в която функционира отрасълът, се състои от валутната политика. Тя определя какви да бъдат лихвите на финансовите пазари, както и се състои в някои регламенти, които важат за всички. Например регулацията в Basel I, която на практика окуражава банките да развиват и предлагат на пазара сложни финансови инструменти, от които страните в Централна и Източна Европа не пострадаха само поради неразвитостта си.
Според мен съществува погрешното схващане за въздействието на фискалните стимули, че те непременно ще доведат до добър край и ще стимулират хората да харчат. Смята се, че като наводниш пазара с търсената стока, в случая пари, то хората ще действат като кучето на Павлов. Но всъщност тези хора е много вероятно да започнат да спестяват в условия на криза, а не да харчат.

Следването на политика на мощна интервенция е грешка

Друга грешка, която според мен трябва да се отбележи, е фактът, че всички държави следват политиката на мощна интервенция. Техните правителства смятат, че без нея ще се стигне до катастрофа и с това оправдават действията си. Интервенцията на пазара обаче крие огромен риск. В икономиката има престъпление, има и наказание. Ако вземем за пример страни, в които харченето стигна огромни размери в добри времена (например в Унгария), сега тези страни са наказани с трупането на дълг.
Например валутната политика в Щатите, водена от централната банка през 2003 г., намали лихвата до 1%. Това тогава доведе до изключителното нарастване на кредитирането. Което естествено доведе и до други проблеми – като повишаването на цените на жилищата, и стана сериозен проблем. След това имаше големи последици за финансовите институции, които с политически средства се намесиха на жилищния пазар чрез Fannie Mae и Freddie Mac. Те послужиха за субсидиране на този сектор. Те дадоха възможност за предоставяне на жилищни кредити на хора, които не бяха в състояние да обслужват заемите си. Друг проблем бе и политическият натиск върху частни финансови институции, които трябваше да предоставят финансиране на хората.
Вярно е, че кризата възникна в САЩ, но никой не може да отрече, че причините са изключително важни и че при всяка страна, засегната от нея, те могат да се открият и са различни. Ако погледнем Европа сега, ще видим, че в някои държави имаше бум на строежи. Един от основните проблеми на страните беше експанзията на фискалната политика. Защото, когато увеличавате разходите, това е опасно. Когато дефицитът расте и има бум на дефицит е много лесно дадена страна да фалира. Едни от най-важните причини за кризата, въпреки че възникна в САЩ, са и по-малките страни. В тези държави се появиха и други специфични проблеми, като някои официални регламенти се оказаха погрешни. Имаше грешно поведение на финансовите институции.
Много се спекулира с тезата, че алчността в САЩ е първопричината за кризата. Но нима хората там по природа са алчни или пък е плъзнал вирусът на алчността. Не ми е известно да има научни изследвания по въпроса. Според мен тази теза може да се сравни със ситуацията по време на социализма, когато ефективността и качеството на труда бяха ужасни. Но това не е защото хората при социализма по природа са били мързеливи или произвеждащи лош продукт. Това е резултат от условията, поставени от системата. Финансовите пазари винаги са работели под една много стриктна регламентирана рамка и те са подчинени на обществената политика. Грешно е да заключим, че банките са най-виновни за кризата. Те са грешките на първата фаза, но натискът на обществото я доразви.

---

* Публична лекция на тема “Корените на финансовата криза и поуките от нея”, изнесена вчера в София. Заглавието е на редакцията.