И днес българският ученик отърва даскалото. Оказа се, че примирието между властите и учителите било само временно – колкото да минат изборите. Паралелно с изборите мина и допитването до учителите, които отговориха с мощно „не“. Това разбира се поставя в много деликатно положение не само властта, но и преговарящите от името на учителството синдикати. Освен това стана ясно, че всякакъв кредит на доверие е изчерпан. Никой не дава вересия. Учителите искат в евентуалното споразумение да има конкретни проценти, срокове и гаранции, че занапред образованието ще е приоритет. Върху всичко това тепърва ще има много пазарлък. Твърдението на Станишев в изборната нощ, че сценарият „предсрочни избори“ се е провалил, също се оказа малко преждевременно. Вероятно бе успокоен от анемичния вот на недоверие, с който опозицията доказа, че не може да бутне и празна чаша от барплота, камо ли да бутне властта. От друга страна, парламентарното падане чрез вот е много по-безболезнено от извънпарламентарното сгромолясване, на което бяхме свидетели през 1997 година. Недоволството на гражданите има странното свойство да се търкаля като снежна топка, докато не се превърне в огромна сфера. Затова Станишев трябва да спре пазарлъците и незабавно да даде на учителите каквото искат още преди втория тур на изборите.