Божидар Данев, председател на БСК

Размерът на административните такси е огромен за нашата скромна икономика. През последните години той расте с бързи темпове. Само за периода 2005 – 2008 г. таксите са скочили със 183%. Подобно натоварване ги превръща в едно квазиданъчно облагане, като деформациите в отделните сектори са много сериозни. Имаме драстично увеличение например на такса смет, което е вид втори данък „имоти“ и данък „активи“ в икономиката.
Натоварване с такси има от Изпълнителната агенция по лекарствата, която ги увеличи драстично. Сериозен скок на тези суми има и на общинско равнище. Всичко това води до притискане на бизнеса и се създават условия за корупция. Така се блокира развитието на икономиката, особено в условията на глобална криза.
Важно е да се отбележи, че има

сериозен конфликт на интереси

при администрацията, която подготвя документите – основно подзаконовата нормативна база, където се определя и размерът на таксите. Тя пише тези документи и в тях предвижда допълнително материално стимулиране за себе си, което го няма никъде другаде в Европа. България е не само най-бедната страна в Европа, но и единствената, в която такса смет не се смята по количествата отпадъци.
Получава се затворен процес, в който всяка администрация желае да вдигне таксите за административно обслужване и на практика не се прилага директивата на ЕС от 2006 г. за услугите от вътрешнообщностен характер.
Отделно от това няма и орган, който да регулира тези процеси. Независимо от препоръките на ЕС за намаляване броя на регулаторните режими с 25%, в нашата страна тези режими не само не се намаляват, но се и увеличават. Имахме надежда, че програмата за добро управление на настоящото правителство ще промени нещата, но изглежда администрацията е като желе. Тя е като вирус, който не се лекува, независимо от опитите. Не се спазва и законодателството – имаме т. нар. закон за ограничаване регулиращата роля на държавата, съгласно който 83 закона трябва да се променят. Но ако не се променят, аз не знам законодателният орган какво трябва да направи. Като че ли той не следи тези законови актове спазват ли се. Ако се сметне за необходимо - да се отмени този закон.

Затлъстяването на политическата ни класа,

създаването на хамелеонски преминавания и запазването на този политически елит, предопределя и тромавата и неподвижна администрация. Нашето предложение е коренно да се промени законодателството и то да се съобрази с директивата на ЕС и със Закона за ограничаване на регулиращата роля на държавата. Преминаване към правилата за работа на ЕС трябва да стане както на централно, така и на местно равнище. Всеки нов парламент трябва да направи преглед на работата на предишното Народно събрание. На нас не ни трябват 240 народни депутати, които са същите през последните няколко парламента. Белята идва от това, че самият парламент вече не работи ефективно и не контролира нещата, които се извършват, и законите, които се създават. Започваме да се съмняваме, че именно оттам тръгва натискът върху българската икономика и върху стандарта на гражданите дори. Непрекъснато говорим, че сме с най-ниски доходи, но забравяме да кажем, че сме с най-тромава администрация, с най-слабо въвеждане на електронни средства.
В момента има достатъчно структури, които трябва да се оптимизират. Има и други, който поради липса на административен капацитет, не могат да изпълняват своите функции. Не може Министерството на извънредните ситуации да има 2345 служители, не може Министерството на земеделието и храните да има 2350 служители. В замяна на това не може 600 предложения за концесии да стоят без отговор, защото няма капацитет, който да ги обслужи.
Заради приетата от сегашното управление формула 8:5:3 България е единствена в ЕС, която си зависи от заместник-министъра. Единствени имаме около 70 областни подуправители. Само при нас местната власт може да налага регулаторни и лицензионни режими, които не съществуват в българското законодателство. Затова ни трябва промяната.