Д-р Галя Кондева, здравен консултант

Проблемът с липсата на средства за лекарства на онкоболните у нас е изключително сложен. Той идва оттам, че през последните 3-4 години бяха разширени индикациите за включване на пациенти в списъците за лечение. Когато говорим за рак на гърдата, първоначално се лекуваха само пациентки с метастатичен карцином, които нямаха друга алтернатива, а от от 2008 г. в програмите се включиха и жени, които нямат метастази.

Промените се отразиха на хазната

Продуктът херцептин например няма алтернатива, но никой не взе предвид, че чрез разширяването на критериите за лечение, ще се увеличи и броят на пациентите. Именно за новите болни не са предвидени средства в бюджета, а ракът на млечната жлеза държи едно от първите места и броят на пациентките никак не е малък.
Между 6 и 8 хиляди лева на месец може да стигне лечението на различните форми на левкемия. 5-6 хиляди лева месечно струва лечението на хора с карцином в бъбрека или на дебелото черво.
Комисията по позитивния лекарствен списък е тази, която казва какво трябва да се реимбурсира у нас като политика, каква част от продукта да бъде реимбурсирана и това трябва да се съобразява с бюджета на съответните институции. Касата трябваше да поеме администрирането на целия процес до пациента, а Министерството на здравеопазването – онкозаболяванията, СПИН, инфекзиозните и туберкулозните заболявания.

Касата има вина, защото е институция за пациентите

За мен здравната каса има огромна вина, защото тя е институция за пациентите и си получава парите от тях. НЗОК не проведе никакъв диалог с пациентите, наложи някакви критерии, които нито лекарите, нито пациентите разбират. В случая касата не направи нищо, за да окаже съдействие на Комисията по позитивния лекарствен списък.
Много усложнения възникнаха от това, че продуктите, които са покрити на 100% от НЗОК, са на цена за търговец на едро. Така аптеката не може да си получи надценката и това притеснява най-много дребните търговци.
Ще дам пример. Имаме една молекула, която участва в 5 търговски продукта с различни имена. Всичките те имат различни цени, определя се цената на най-ниската стойност на единицата и това е носителят на референтната цена. Съвсем ясно е, че така на 100% ще се покрие продуктът, който носи най-ниската цена за единица лекарство. Всички останали ще имат елемент на различно доплащане.
Преди време в НЗОК, когато се стигнеше до този момент, се даваше възможност в тридневен срок фирмите да прегледат ценовите си оферти и да преценят дали не могат да достигнат до предложената референтна цена, след което се правеше ново подреждане на лекарствата в списъка. При това подреждане в графата „търговец на едро“ остава само продуктът, който е напълно безплатен, а другите продукти контролирано си имаха някаква надценка, докато стигнат до търговеца на дребно.

Продуктите - по-малко

В момента има много групи със 100-процентово покритие, но продуктите в тях не са толкова много, те са по-малко от преди.
При инсулините процедурата е абсолютно идентична както досега. Различното е, че преди касата превеждаше парите на търговеца на едро, а аптеката отчиташе и нямаше размяна на пари между аптеката и търговеца. Аптеката си получаваше съответния продукт на консигнация или с протокол, отчиташе го и на базата на нейното отчитане касата превеждаше парите на съответния търговец. В момента касата казва: „Ние имаме отношение и договори само с аптеките и никой друг не ни интересува. Каквото искате правете.“ Така се получава следната схема: ние превеждаме парите на аптеките, те взимат инсулина от търговеца, но този път парите отиват в аптеките и възниква въпросът как ще се споразумеят. Търговецът на едро дава стоката и очаква аптеката, след като си вземе парите - да му ги преведе, но и в двата случая за това минават по два месеца. Другият вариант е да накарат търговеца на дребно да си плати купените лекарства на търговеца на едро, а да си получи парите след два месеца. Но това е неприложимо и никой няма да го одобри.