Валери Найденов Забелязахте ли, че БСП губи позиции в градовете, където има парно? В София, Пловдив, Бургас, в бившата червена крепост Плевен тя постига исторически провали и като кметски гласове, и като общински листи. Само в бившата синя Варна положението е по-особено, но не и благодарение на социалистите, а на новия стар кмет, който играе независим. Защо БСП губи топлофицирания електорат? Защото мина на позициите на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър по отношение на публичния сектор. Не става дума само за парното, а за всички останали общински услуги – вода, смет, електричество, транспорт и така нататък. Радиаторният електорат живее в ужас – щом някоя от тези услуги се приватизира, цената му скача 10 пъти! Левият пенсионер и сега не може да си плати топлото. Какво чу той от Румен Овчаров и от наследника му Петър Димитров? Същото, каквото и от Бойко Борисов - че парното ще се приватизира. Ако и парното скочи два-три пъти, край – може би 1 милион човека в големите градове ще бъдат принудени да захвърлят жилищата си и да бягат на село. Но те са вече възрастни, нито могат да копаят, нито да орат. А и на село вече няма земеделие. Вече не става дума за идеи, нито за културни различия, а за оцеляване - за ужасяващата перспектива да те изхвърлят на тротоара и да умреш от глад на стари години. При това положение идеологиите, както и родовата принадлежност нямат никакво значение. Може да си бивш партизанин, но изправен пред гладната смърт, ще гласуваш за фашистите. Държава без публични услуги Преди две години този електорат подкрепи БСП, защото смяташе, че е крайно време някой да удари спирачките на приватизацията – все пак има неща, които на този етап трябва да са обществени. Очакваше се например БСП да възстанови и укрепи именно сектора на публичните услуги. В тази област ние сме на път далеч да задминем класическите капиталистически държави. Например в САЩ едва 30 на сто от водоснабдяването е в частни ръце, докато у нас перспективата е 100 на сто. Който е живял на Запад, знае, че там има чудесно развит публичен сектор, докато у нас той е на път тотално да изчезне. Държавата на тоталната приватизация все още не съществува никъде на планетата. Тя е също такава утопия, както и Градът на слънцето. Какво бе смайването на левия електорат, когато видя, че БСП се е заела да гради дясната утопия! Болестта на БСП започва от главата – от така наречените юпита, които се оказаха кръвни братя на жълтите юпита. И Станишев, и Кадиев, и редица други модерни леви кадри са интелигентни млади хора, но те просто нямат леви идеи. Те са ултрадесни. Плосък данък от 10 на сто? Съотношение между преки и косвени данъци 1 към 3? Това е много по-надясно от която и да било държава в света! Това е по-надясно от МВФ и от Световната банка! На практика БСП се оказа първата българска партия, която претвори в практиката препоръките на Института по пазарна икономика – ултрадесен идеен център, който е нещо като клон на австрийския институт „Людвиг фон Мизес” - една от иконите на американските либертарианци. Изпадайки в идейна паника след катастрофата на 1977 г., ръководството на БСП изведнъж постъпи като троянския цар Приам, който отива разплакан в лагера на своите люти врагове, мирмидонците, за да моли за тялото на сина си. Преводните идеи на ИПИ са интересни, но дори най-десните никога не ги прилагат докрай, тъй като те винаги влизат в конфликт с политическата реалност. Ако продължим аналогията с цар Приам, пред очите ни БСП загива подобно на Троя – тя вкара в крепостта един дървен кон и дори сама разруши укрепените си порти. Но да се върнем към публичните услуги, защото те са най-важното нещо при едни местни избори. Тяхната важност е правопропорционална на размера на селището. Очевидно е, че в големите градове публичните услуги са въпрос на живот и смърт. В по-малките градчета и селата значението им намалява. В София без парно и обществен транспорт настъпва лудница, докато на село човек може да си насече дървета в гората и няма никакви проблеми с паркирането. Ето защо, отказвайки се от публичните услуги, БСП все още запазва позициите си в по-малките селища, но категорично губи твърдия си електорат в София, Пловдив, Плевен и така нататък. Утре ще остане без него и във Варна. В големите градове топлофикационният електорат е не само ляв, той има и силно дясно крило. От известно време тези две крила търсят начин да се съберат в една обща партия, но за съжаление тази партия така и не възниква. Всички основни леви и десни играчи са за тоталната, 150-процентова приватизация, всички са юпита, всички се чудят как да дадат и въздуха на концесия. От гледна точка на избирателя в София изобщо не е имало никакви избори. Просто няколко клики се борят как да се наместят между досегашните далаверисти. Например във всички нови десни листи виждаме старите играчи от предишния СДС. Виждаме ги в ГЕРБ, виждаме ги най-вече във водената от Мартин Заимов листа, където старият модел е непоклатим. Опитът на Заимов да се отрече от едноименния парк е също толкова комичен, колкото и опитът му да се разграничи от досегашните управления на „Паркинги и гаражи”, „Пазари”, „Топлофикация”, от водната и боклучената концесия. Ами нали същите хора са и в сегашната му листа! Всеки вижда, че ролята на Заимов е тъкмо обратната – да запази старите муцуни в бордовете. Трансформациите на дясното са наистина изумителни. Например ултрасиният Георги Стефанов беше най-верният костовист и издател на „Седем” – вестника, който до вчера яростно громеше Бойко Борисов. Изведнъж Георги Стефанов е кандидат на ГЕРБ за кмет на район „Средец“ в столицата. Засега губи с 6 на сто от кандидатката на „Алианс за София” (СДС – ДСБ) Маргарита Гутева, тъй като „Средец“ си е тъмносин и прощава измяната. Впрочем първата номинация за там бе човек, който на общото събрание обеща да изгони от районната община корумпираните чиновници. В резултат СДС удари по масата и заплаши да напусне коалицията. Наложи се ДСБ да си изтегли кандидата и предложи по-умерената Гутева. Единството на сините може да се окаже самоубийствен компромис. Вместо да се радва и ликува за жалките си 20 на сто в София, синята коалиция би трябвало да е наясно, че е на път окончателно да пропилее доверието на топлофицирания си електорат. Синдромът на потонния мост Защото пред парното няма сини и няма червени. Има просто хора, които са загрижени за оцеляването си. От тези хора утре ще зависи социалният мир, а от социалния мир зависи съдбата и на дясното, и на лявото. Едно време на мястото на Аспаруховия мост във Варна имаше един временен вдигащ се мост. Един пиян руски капитан мина с кораба, без да го чака да се вдигне, и го събори. После сложиха потонен мост. Един ден милицията реши, че трябва да въведе ред и нареди на всички да се движат вдясно. И тъй като в този момент работниците се връщаха от смяна и всички бяха само в едната посока, мостът се обърна. Няколко души се удавиха. Точно на този етап е и българската политика – всички се движат вдясно, а мостът вече се накланя. Някои партии вече се удавиха, други вече висят на нокти над тъмните води.