Нелсън Шварц
Матю Солтмарш
The New York Times

В миналото след поразяващи световни кризи обикновено американската икономика повеждаше света към растеж, но сега развиващите се страни може да се окажат двигателят, задвижил възстановяването. Въпреки опасенията отпреди само няколко месеца, че ще са сред най-тежко пострадалите жертви на финансовата криза, новите гиганти като Китай, Индия и Бразилия ще се възродят догодина, прогнозира в сряда Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Европа, САЩ и Япония изостават.
„Добре е да имаме локомотив, който да дърпа влака, заяви генералният секретар на ОИСР Анхел Гуриа. Но не можем да оставим бремето само върху техните рамене – те ни помагат, но не могат да ни издърпат от пропастта.“
Раздалечаването между развиващите се и развитите страни предполага, че популярната доскоро теория за разделянето (идеята, че нововъзникващите пазари могат да се движат независимо от развитите) може да се завърне.
Когато нововъзникващите пазари бяха поразени от световната криза, теорията бе изоставена в полза на идеята за „повторно съединяване“. Дали пък не дойде време да говорим за

„повторно разделяне“

Според Гуриа окончателният резултат от по-бързия ръст на развиващите се пазари ще е „абсолютно положителен“, но допуска, че един от ранните странични ефекти вече е наличен – поскъпващият петрол, който достигна почти $70 за барел, след като през февруари бе $33. „Защо петролът удвоява цената си всред най-дълбоката рецесия за всички времена?“ пита Гуриа.
„Разделянето се завърна в дневния ред, поясни Адам Посен, заместник-директор на вашингтонския Институт за международна икономика „Питърсън“. Сега трябва да разберем колко различна е сегашната от предишни кризи.“
Известен оптимизъм се забелязва в редиците на ОИСР, според който благодарение на стимулиращите програми в САЩ и в други страни кризата май приближава дъното. От организацията предупредиха обаче, че възстановяването вероятно ще е нестабилно, като безработицата ще расте, а неизползваният производствен капацитет ще се задържи с години. Ръстът на спестяванията от американските корпорации и потребители също може да се окаже частичен стимул, който да утъпче пътя за растеж в САЩ и по света.
Икономистите спорят дали всъщност сме свидетели на разделяне. Това би значело фундаментална промяна в глобалната икономика — обикновено зависимите развиващи се икономики се движат според движението на собствените си фундаменти, а не според възхода и паденията на развитите страни. Все по-голямата независимост може да доведе до повишаване на влиянието и съответна промяна в глобалната икономическа тежест към развиващите се гиганти, най-вече Китай. 30-те индустриализирани членки на ОИСР дават близо 60% от глобалната икономическа производителност. „Ясно е, че ситуацията в развиващите се икономики се е променила в сравнение с положението отпреди 15 години”, коментира изпълнителният ръководител на икономическия департамент на ОИСР Йорген Елмесков.
Според доклада за полугодието на ОИСР Китай може да регистрира ръст от 7,7% тази година и 9,3% догодина, което е повече от очакваното. Индия може да нарасне съответно с 5,9% и 7,2%, а икономиката на Бразилия ще се завърне към ръст тази година и ще скочи с 4% догодина.
От ОИСР предвиждат, че икономиката на САЩ ще се свие с 2,8% тази година и ще нарасне с 0,9% през 2010 г. Това е малко по-добра прогноза от застоя, прогнозиран през март.
Японската икономика се очаква да се свие с 6,8% тази година, а европейската - с 4,8%, като и двата региона ще пострадат повече, отколкото очакваше ОИСР в по-ранните си прогнози.
Хипотезата за разделянето е претърпяла точно толкова

възходи и падения

колкото и самата световна икономика.
С възстановяването на икономиката след Втората световна война и глобализацията икономистите забелязаха един модел, в който забавянето в развития свят водеше до последици, влошаващи положението в по-бедните държави, поясни Посен. През 2007 и 2008 г., обяснява той, икономиката на САЩ се забави, а тези на Бразилия, Русия, Индия и Китай продължиха да растат. Когато те забавиха темп в края на миналата година, изглеждаше като че и теорията за разделянето избледнява. Сега, казва Посен, когато Китай и други развиващи се страни сякаш дърпат напред, отново се връща на мода хипотезата, че страни като Китай, Индия и Бразилия ще играят далеч по-голяма роля в глобалното икономическо развитие.
Ако разделянето е реалност, тя може да е добре дошла за развитите страни, тъй като растящото богатство в Китай и Индия може, поне на теория, да повиши търсенето на стоки, произведени в поразените от рецесията страни като Япония, Германия и САЩ. (Китай и Индия обаче може да се нуждаят от по-ориентирани към вноса потребителски икономики, каквито в момента не са.)
От друга страна, развиващият се, ориентиран към пазара ръст може да покачи лихвите на Запад и в Япония, както и цените на петрола и другите суровини. И то точно когато развитият свят най-малко може да си го позволи.
Друг потенциален недостатък на разделянето може да е заливането на развиващите се икономики с цунами от капитали от развитите пазари, което да довее

инфлацията

каза Саймън Джонсън, бивш главен икономист в МВФ и настоящ преподавател в Училището по мениджмънт „Слоун“ към Масачузетския технологичен институт. Този модел на бум и спад има дълга история, пояснява той, включително и през 70-те години, когато петродоларите, рециклирани от американските банки, надуха балона в Латинска Америка.
Сегашните покачващи се цени на суровия петрол може да помогнат за съживяването на Русия – друг развиващ се гигант, който все още страда. Но може да се окажат и особено тежък удар за икономиката на еврозоната, за която ОИСР предвижда, че ще продължи да се свива до края на 2009 г., преди да отбележи едва забележим ръст през първата половина на 2010 г.
Икономическото представяне ще е

„много неравномерно в Европа”

заяви Гуриа. Очаква се безработицата да стигне 12,3% за региона до края на 2010 г., в САЩ да е 10,1%, а в Япония - 5,8%.
Междувременно продължаващото забавяне на Стария континент и особено в Германия кара европейски гиганти като Siemens да преследват ръст на нововъзникващите пазари. Siemens вече дължи около една трета от близо 80-те си млрд. евро годишни постъпления на нововъзникващите пазари — 9 млрд. евро идват само от Бразилия, Индия и Китай.