Ива Николова

В настоящето германско правителство – Голямата коалиция, оглавявана от канцлера Ангела Меркел, между трите управляващи партии: Християндемократически съюз (ХДС), Християнсоциален съюз (ХСС) и Германска социалдемократическа партия (ГСДП) са разпределени 16 поста: канцлерското място, позицията ръководител на канцлерската служба, както и 14 министерства. Лидер на ХДС е Ангела Меркел. Политическата формация няма структури в Бавария, където е представена от сестринската й партия ХСС, а в Бундестага заедно съставляват парламентарна група „Съюз“ .
Освен чисто количествения въпрос, колко министерства трябва да получи даден коалиционен партньор, съществува и въпросът точно кои министерства ще бъдат дадени на определена партия. Това зависи от обстоятелството колко силен е интересът на една партия към дадено министерство.
Този интерес се обуславя от редица причини. Партиите биха могли да обявят конкретна програма, която биха могли по-добре да изпълнят от партньорите си, ако получат контрола върху съответното министерство. Освен това партиите могат да служат на близки до тях интереси (например ХДС/ХСС – на аграрното лоби, когато предлагат земеделски министър).
Разбира се, канцлерското място се дава на представител на най-голямата партия. На Министерството на външните работи се отделя специално значение, тъй като заедно с федералната канцлерска служба играе най-значима роля на международно ниво и по този начин гарантира определена публичност.
В действителност външно министерство от 1966 г. насам винаги се предоставя на по-малкия коалиционен партньор.
След това като класически примери за най-желани и привлекателни ресори се нареждат: Министерството на вътрешните работи, правосъдието, финансите, отбраната и икономиката.
Това обаче не е в сила по отношение на бюджета на министерствата, тогава най-предпочитани биха били отбраната, заетостта и здравеопазването.
Систематичният анализ по отношение на това коя партия колко често кои министерства владее може да бъде затруднен от факта, че често няколко сфери на дейност се обединяват от едно министерство, добър пример е това на „Изхранването, земеделието и защитата на потребителите“.
Дългогодишният министър от Свободната демократическа партия Ханс Дитрих Геншер подчертава в мемоарите си необходимостта коалиционните партньори да поемат отговорност в „трите централни области на политиката“. Партията, от която не произлиза канцлерът, трябва да владее Министерството на външните работи като най-важен ресор. Геншер противопоставя Министерството на икономиката на финансовото, а правосъдното – на вътрешното. В противен случай един от коалиционните партньори би се опитал с цел да се облагодетелства да бъде в опозиция в рамките на коалицията.
Тази схема се следва от сформирането на първата Голяма коалиция (1966–1969).
Преди това либералите са получавали повече незначими министерства. При управлението на канцлера Вили Бранд за първи път им е било разрешено да владеят едновременно вътрешния и вътрешен дипломатически ресор. Във втория кабинет на Бранд, чрез избирането на Ханс Фридерихс за министър на икономиката, тази схема напълно се реализира. За една малка партия този модел носи много предимства, тъй като й осигурява поне три ключови министерства. При червено-зеленото коалиционно правителство на Герхард Шрьодер този принцип не бе директно спазен. Настоящата голяма коалиция на Ангела Меркел отново се върна към този модел.
Сега ХДС и ХСС заедно владеят икономиката и технологията, начело с Карл-Теодор щу Гутенберг; вътрешните работи, ръководено от Волфганг Шойбле, отбраната – Франц Йозеф Юнг; семейството, пенсионерите, жените и младежта с Урсула фон дер Лейен, образованието и изследването – Анете Шаван, както и изхранването, земеделието и защитата на потребителите, под ръководството на Илзе Айгнер. Министър на извънредните ситуации и шеф на канцлерската служба е Томас де Майциере.
Под контрола на социалдемократите са Министерството на външните работи начело с Франк-Валтер Щайнмайер, който е и вицеканцлер, заетостта и социалните въпроси – Олаф Щолц; финансите, ръководено от Пиер Щайнбрюк; здравеопазването, ръководено от Ула Шмит; правосъдието, оглавявано от Бригите Цюприс, транспорта, строителството и благоустройството – Волфганг Тийфензе; околната среда и помощта за развитие, начело с Зигмар Габриел, както и икономическото сътрудничество и развитие, ръководено от Хайдемари Вичорек-Цойл.