Пол Тейлър за Ройтерс*

Би било несправедливо, ако отречем триумфа на Жозе Мануел Барозу, но единодушната политическа подкрепа, която му оказаха лидерите на страните от ЕС за втори мандат като председател на ЕК, прикрива факта, че и той, и изпълнителният орган, който той оглавява, излизат от изборите отслабени.
Консервативният бивш премиер на Португалия, който беше единствен кандидат за поста, не беше номиниран официално в четвъртък вечерта и в никакъв случай не може да бъде сигурен, че ще получи вот на доверие, когато новоизбраният Европейски парламент се събере на първата си сесия другия месец.
Това е обезпокоително в момент, в който основната задача пред следващата комисия е да наложи с още по-голямо усърдие европейските правила за конкуренцията, общия пазар и финансовата
дисциплина, върху които се основава европейският просперитет, но които пострадаха от финансовата криза.
Брюксел трябва да бъде достатъчно силен, за да наложи преструктурирането на банките и фирмите, които оцеляха благодарение на държавните спасителни планове, и да накара големите държави членки да престанат да извращават трансграничната конкуренция, като предлагат субсидии, за да
запазят работните места у дома. С нарастващата безработица натискът за въвеждане на протекционистки мерки неминуемо ще се засили.
Въпреки това Барозу не прояви особено желание да се изправи срещу големите държави, за да защити принципите на ЕС през първите си пет години начело на ЕК, а неговата склонност да
угодничи, за да бъде преизбран, не предвещава нищо хубаво.
Социалистите, които бяха ужилени от загубата на изборите за Европарламент и се опасяват, че консерваторите могат да се наговорят, се заканват да блокират вота за Барозу през юли. Те
имат подкрепата на зелените, крайната левица и някои либерали центристи, което прави несигурни шансовете на Барозу да спечели гласовете на мнозинството.
Барозу рискува да балансира на ръба в продължение на няколко месеца, докато правителствата се надпреварват да го изнудват за места в европейската администрация и за политически
решения, а левите парламентарни групи подхващат война на наддаване с искания за приемане на повече социални закони.
Френският президент Никола Саркози първоначално искаше да отложи номинацията на Барозу до референдума за ратифицирането на Лисабонския договор в Ирландия през октомври. Решен да
извоюва портфейла за свободния пазар за французин - истинска лисица в кокошарника, Париж агитира да се гласува против Барозу, като го обвини в неспособност да действа правилно в
условията на финансова криза и в "ултралиберален" икономически догматизъм.
Саркози даде заден ход, след като видя широката подкрепа, която Барозу получи в четвъртък, но все още изпитва силно желание да държи действащия председател на ЕК изкъсо.
Римските договори за създаването на ЕС дават на комисията централната власт да предлага всички законопроекти в Евросъюза и да гарантира, че правилата се спазват от всички. От 50 г. те са движещата сила на европейската интеграция и гарант за отворения пазар срещу протекционизма.
Французите, които са обвързани в брачен съюз с направляваната промишлена политика и не са в добри отношения със свободната търговия, биха искали да омаловажат ролята на
комисията, като я сведат до тази на секретариат. Британците преследват подобна цел, за да ограничат подкопаването на националния си суверенитет. Германците настръхват, когато
Брюксел застраши техните защитни механизми при придобиване на собственост върху компании или притежаваните от държавата банки.
Сега Европейският парламент иска да демонстрира новата си сила за сметка на Барозу, още преди Лисабонският договор да влезе в сила.
Това е логиката, според която Европа дава на пряко избрания си законодателен орган повече власт въпреки ниската избирателна активност. Европейците обаче може да съжалят за това, ако в резултат пострада способността на ЕК да поддържа еднакви конкурентни условия, от които зависят техният икономически растеж и работните им места.


* Пол Тейлър е колумнист на Ройтерс. Изразените от него мнения не обвързват агенцията.
(БТА)