New York Times

Някои хора с изключително обострени сетива казват, че усещат повея на високата инфлация. Това сигурно ви обърква. Та нали в момента наблюдаваме дефлация. Да, но за склонните да прогнозират скок на инфлацията последните действия на Фед са поредно доказателство за предвижданията им. Централната банка държи основната лихва на почти 0% и създаде огромен запас от банкови резерви, за да се бори с финансовата криза. Мерките наистина са необичайни, но и времената са такива. Мнението, че с политиката си Фед води страната към инфлация, предполага известна некомпетентност, което събужда сериозни съмнения у мен. Нека обясня.
Първо, най-голямата опасност сега, а и в близките година-две не е инфлацията, а дефлацията. Измененията в Индекса на потребителските цени (ИПЦ) през последните 12 месеца говорят, че

инфлацията е отрицателна вече три последователни месеца

Вярно е, че отминалият спад в цената на петрола е основна причина за дефлацията. Същинската инфлация в ИПЦ, която изключва цените на храните и енергоносителите, се движи твърдо в диапазон 1,7-1,9% шест поредни месеца. Историята обаче ни учи, че в слабите икономики темпът, с който се качват цените, пада. Американската икономика ще е в лошо състояние още доста време. Има реална възможност същинската инфлация през 2010 и 2011 г. да е около 0 или дори отрицателна.
Председателят на Фед Бен Бернанке е запален изследовател на 30-те години. Той и колегите му полагат неистови усилия да избегнат риска от дефлация. С тази цел миналия декември понижиха основната лихва на централната банка до практически 0% и оттогава разчитат на поредица от извънредни политики, познати като количествено облекчаване, за да възстановят кредитния поток.
Този нетрадиционен метод представлява създаване на нови банкови резерви чрез закупуване на редица видове активи или отпускане на кредити срещу тях. По всеобщо мнение обаче

количественото облекчаване е слаб лек в сравнение с понижаването на лихвите

Ето защо Фед прилага голяма доза от него, вследствие на което се натрупаха и гигантски резерви в балансите на банките.
Те на свой ред събудиха сериозни страхове у хората, склонни да прогнозират висока инфлация. Загрижеността им обаче е неоправдана. Основните зависимости при банкирането, парите и инфлацията обясняват защо.
В нормални времена банките не държат прекалено много резерви, тъй като не им носят печалба. Затова бързо отпускат в заеми всички свободни средства, които получават. При подобни обстоятелства разрастването на банковите резерви във Фед води до нарастване на кредитирането и паричното предлагане, а в крайна форма и до по-висока инфлация.
В необичайни времена като днешните обаче, ако отпуснете на изплашените банки резервите, които искат, няма да подхраните паричния или кредитния ръст. Това ще рече, че мярката не води до по-висока инфлация.
Свидетели сме на онова, което Фед прави всеки коледен сезон, но просто в уголемен мащаб. Централната банка винаги вкарва повече валута в обращение по време на активния за потребителите период, тъй като хората го искат, а през януари изтегля излишната валута.
Онези, които са убедени в задаването на по-висока инфлация, се притесняват от последната стъпка. Дали Фед наистина ще оттегли всички резерви достатъчно бързо с отслабването на бурята? Ако не, наистина може да ни застигне по-голям темп на покачване на цените. Фед определено не е непогрешим, но трябва да се изтъкнат три важни момента.
Възможностите за грешки имат две страни. Да, Фед може и да сбърка, като изтегли банковите резерви твърде бавно, с което да провокира по-висока инфлация. Другият вариант обаче също не е добър – ако действа прекалено бързо и по този начин спре възстановяването, което ще има същия ефект. Не разбирам защо защитниците на ценовата стабилност се притесняват от единия тип грешка, а от другия не.
Второ, Фед е наясно колко деликатен въпрос е изборът на момент за прекратяване на настоящата политика. Той планира действията си, достатъчно компетентен е да извърши задълженията си и вече пое ангажимент инфлацията да се движи малко под 2%. Разбира се, всички тези доводи не са гаранция, че ще уцели точния момент. Може да го изпусне и да се стигне до ниво от 3-4% в края на кризата, но със сигурност не и 8-10%.
Трето, Фед ще започне процеса на изтегляне, когато икономиката не е стигнала оптимална заетост, а инфлацията е под целевото ниво, така че

умереното й покачване би било от полза

Тогава няма да има нужда Фед да затяга строго режима.
Може би сте скептици. Нека проверим какво всъщност мислят пазарите на облигации. Косвената прогноза на пазара за бъдещата инфлация се извлича от разликата между номиналните лихвени проценти по обикновените държавни облигации и съответстващата й реална лихва по индексираните с инфлацията държавни дългови книжа (TIPS). Тези оценки се променят ежедневно. В петък обаче очакваната петгодишна инфлация бе около 1,6%, а десетгодишната - около 1,9%. Забележете, че втората съвпада с целта на Фед. Не мисля, че това е съвпадение.
Ако перспективите пред инфлацията наистина са така добри, защо лихвите по дългосрочните държавни облигации скочиха главоломно в последните няколко месеца? Да не би пазарите да се опасяват, че Фед ще изгуби контрол върху инфлацията? Не мисля. Покачването на лихвите всъщност е завръщане към нормалното положение.
През януари пазарите очакваха инфлация около 0 за идните пет години и едва 0,6% средно за следващото десетилетие. Разликата между тогава и сега е, че пазарите бяха обхванати от паника в началото на годината, готови за финансов апокалипсис. Сега са спокойни.
Моето заключение е, че извънредно ниската очаквана инфлация през януари, а не сегашната, бе нетипично и тревожно явление. Ако стойностите й не се покачат много повече, по-добре си намерете друг повод за безпокойство. За съжаление имате голям избор.