Керин Хоуп
Теодор Троев

Във вторник хиляди българи скандираха пред Министерския съвет: „Върнете ни парите“. Синдикалният протест изрази тревогите на гласоподавателите от ниските заплати и ширещата се корупция преди изборите на 5 юли. Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г., доходът на глава от населението е скочил от около 33% до 38% от средния доход в 27-те от ЕС. Страната продължава да е най-бедната членка със средна заплата под €350 въпреки притока на чужди инвестиции и вливанията на парични средства от 1,2-та милиона българи, работещи в чужбина.
България остана извън войните на полуострова през 90-те, но икономическият и политическият й преход е труден. Вътрешните борби, придобиванията на предприятия от сенчести организации и банковата криза я доведоха до ръба на катастрофата през 1997 г.
Напредъкът от последното десетилетие бе впечатляващ в много посоки. Над 70% от износа отива в ЕС. Малките и средните компании произвеждат части за германската автоиндустрия. Въпреки преексплоатацията на Черноморското крайбрежие българската провинция е рай за купувачите на жилища от Северна Европа. Предприсъединителният период бе съпроводен с големи надежди, че България ще настигне страните от ЕС за няколко години. Политиците в София изтъкваха стабилната обстановка, напредъка в информационните технологии и появата на квалифицирана проевропейска средна класа.
Реалността досега обаче разочарова. Заради несправянето си с високите нива на корупция и организирана престъпност воденото от социалистите правителство загуби достъп до еврофондовете за осъвременяване на инфраструктурата, модернизиране на селското стопанство и подобряване на конкурентоспособността. Симеон Дянков, икономист от Световната банка и политически съветник на дясноцентристката ГЕРБ, споделя: „Нивото на корупция е потресаващо. Работил съм в над 90 държави и никъде не съм виждал нещо подобно.“
ЕК замрази €487 млн. от парите за България миналия юли. Макар около €115 млн. да бяха размразени, България все още има проблеми с публичните тръжни процедури и присъдите на висши служители, обвинени в корупция.
Ако следващият доклад за напредъка на ЕК, очакван скоро след изборите, е негативен, България може да изгуби няколкостотин милиона евро завинаги. Бъдещите санкции може да включват непризнаване на решенията на българския съд от другите членки и дори прекратяване на някои членски права. Подкупите са толкова разпространени в съдебната система, бизнеса и политиката, че ЕК ще трябва да продължи да ползва финансовия ливъридж за подкрепа на реформите, поясни Огнян Шентов, основател на Центъра за изследване на демокрацията.
Вицепремиерът Меглена Плугчиева още се надява, че България ще получи €1 млрд. тази година от Брюксел за инфраструктурни проекти, съфинансирани от правителството. Оттам може да дойдат нови работни места. С напредването на рецесията официално безработицата се е покачила от под 6% до малко над 7%. Тези данни не отчитат дългосрочната безработица сред по-възрастните и многобройната ромска общност, пояснява Димитър Бранков, вицепрезидент на Българската стопанска камара. И добавя: „Процентът със сигурност е двуцифрен.“
Гласоподавателите изразиха недоволството си на изборите за Европарламент, макар процентът гласували да бе 38%. Всички партии от управляващата коалиция са се представили зле. Но няма гаранция, че изборите на 5 юли ще донесат промяна. Новооснованата ГЕРБ на софийския кмет-популист Бойко Борисов води пред социалистите в проучванията, след като изтласка Станишев на второ място в европейския вот с четири гласа разлика. Каратистът Борисов залага на кампания с антикорупционна платформа и предупреди, че България ще трябва да последва Сърбия и Румъния и да потърси помощ от МВФ. ГЕРБ обаче едва ли ще има достатъчно гласове, за да управлява само с НДСВ и Синята коалиция, която е съюз на малки консервативни партии. Борисов изключва коалиция както със социалистите, така и с ДПС. Лидерът на ДПС и най-ловък политик в България Ахмед Доган заяви, че ако коалиционните преговори се провалят, група технократи ще трябва да сформират временно правителство „за справяне с кризата“. Компромис, който българските гласоподаватели може да не приветстват.