Надя Илиева

Милиони граждани от 27 европейски държави отидоха в началото на юни до урните, за да изберат новите евродепутати. Пускайки бюлетината, хората от България, Франция, Германия или Латвия, например, съвсем не се интересуваха от името на новия шеф на ЕК, а как европейските институции ще се справят по-бързо и по-малко болезнено с негативните ефекти на световната криза. Гражданите гласуват за ЕП и с надеждата, че така собствените им правителства ще бъдат длъжни да действат по-прозрачно с антикризисните мерки. Оказва се обаче, че същественият дебат по проблемите на деня се измества от една институционална сага – кога и как Жозе Мануел Барозу ще получи втори мандат като председател на ЕК и с цената на какви компромиси. Неформалната подкрепа, която той спечели от лидерите на 27-те членки в края на миналата седмица, предвещава горещи летни дни на ухажване и пазарлъци за постове, а през това време кризата работи. Барозу, сам самичък кандидат до момента в тази претендираща за висша демокрация институция, трябва да почака още, докато дойде време да гръмне шампанското.
Решението на Европейския съвет бе много странно - социалистически правителствени глави, като испанския премиер Хосе Луис Сапатеро и българския Сергей Станишев, дадоха рамо на Барозу, а в същия момент партийното им представителство в ЕП застана на друга позиция. Лидерът на социалистите Мартин Шулц, германски социалдемократ, каза в прав текст в петък: ПЕС ще гласува против Барозу. В ПЕС членува БСП. Лидерът на либералите Греъм Уотсън побърза да предупреди, че Барозу има „планина да изкачва”. В АЛДЕ сме представени от НДСВ и ДПС. Зелените на Даниел Кон-Бендит пък направо стартираха кампания „Спрете Барозу” в интернет.
А време за дебат по програмата?
Либерали, социалисти и зелени настояват кандидатурата му да се гласува през есента, когато ще стане ясен резултатът от втория референдум в Ирландия за Лисабонския договор, от което зависи дали той ще влезе в сила. Мартин Шулц и Пол Нируп Расмусен, председател на ПЕС, излязоха в петък с обща декларация: Съветът иска ЕП да гласува на 15 юли. Нашият отговор е „не“. Те настояват да се даде време за дебат върху програмата на бъдещата комисия.
Объркването е толкова голямо, че дори в самото германско правителство има противоположни мнения – канцлерът Ангела Меркел се обяви за избор на Барозу през юли, докато външният й министърФранк-ВалтерЩайнмайер смята, че това трябва да стане след референдума в Ирландия.
Сега Барозу се нуждае от просто мнозинство в 736-членния парламент (Лисабонският договор изисква абсолютно мнозинство). Неговата Европейска народна партия има само 264 места. Либералите, при определени компромиси, могат да му дадат още 80. Португалецът може да получи рамо и от новата група, която ще формират британските консерватори и която би могла да наброява 90 души.
Какво е мястото на България в тази евроглавоблъсканица? Ако Барозу получи втори мандат на 15 юли, той ще поиска от правителствата на 27-те да номинират еврокомисари. Тогава още думата от София ще има Сергей Станишев, а не бъдещият премиер. Станишев даде много интересен анонс в петък: България ще се бори за един от най-високите постове в ЕК – комисар на енергетиката. След очакваните коментари, че това е най-малко вероятно да стане, като се има предвид енергийната ни обвързаност с Москва, той поразшири малко кръга и каза, че ще атакуваме някои от икономическите постове. Което не е никаква новина, защото всяка от 27-те държави членки се цели именно в тях. Новината в думите на Станишев е друга и тя е, че предложеният от сегашния кабинет БГ еврокомисар няма да е Кунева. Което е странно. Барозу и Кунева работят добре заедно. Със сигурност, ако той отново поеме ЕК, би искал Кунева до себе си. Тогава? Дали там не е ключът на подкрепата, която Станишев даде на Барозу на 18 вечерта – аз ви давам гласа си, вие ми отвръщате с възможността да предложа друг български представител във вашата комисия?
Ако обаче изборът на Барозу се отложи за есента, Лисабонският договор влезе в сила и в София има нов кабинет, всички схеми ще започнат да се чертаят наново.