Споразумението между правителството и учителските синдикати вече е почти факт, стига учителите да го одобрят, което на този етап изглежда почти сигурно. Вместо 100 на сто увеличение, учителите ще получат някъде около 40 на сто, като основните числа им бяха предложени още в самото начало на стачката. Въпросът е – за какво тогава стачката продължи повече от месец, защо бяха демонстрациите, заплахите с нежна революция? Отговорът е някъде между 40 и 100. Един учител по математика веднага ще посочи, че тук има един неизвестен компонент, чиято стойност в случая е равна на 60. Това 60, което струва колкото цял месец публична истерия, вероятно е цената на силовите политически игри, в които синдикатите играеха не за учителите, а за някакви свои неизяснени интереси. Вчера те бяха настръхнали да блокират цялата държава, а днес изведнъж отстъпиха дори една учителска заплата, орязването на ваканциите и по-дългите часове за наваксване на материала. Без стачка учителите щяха да са по-добре. Това рязко отстъпление вероятно има своята логика, но тя не е обявена в публичното пространство. Изводът е, че в България все още няма автентично профсъюзно движение или „синдикати”, както сега е прието да се нарича, за да се замаскират връзките с комунизма. Колкото и да се замаскират обаче, те все пак си съществуват. КНСБ е пряк наследник на старата профсъюзна централа, на практика същата организация, а „Подкрепа” бе организирана с помощта на службите, за да заеме опозиционното пространство. Тези синдикати не са възникнали от долу на горе, те са спуснати от горе. Поуката от стачката е, че учителите трябва тепърва да се организират сами, за да могат реално да защитават интересите си, без да изправят на нокти цялата държава. Впрочем този процес вече започна.