Чавдар Найденов Социалните лозунги се разрешават само в пакет с мракобесие. Въпреки че полските социолози до последния момент се въздържаха да правят категорични прогнози, поражението на братята Качински беше предизвестено. Много поляци им бяха много обидени. Не на последно място, защото по време на 2-годишното им управление Полша се превърна във виц. В полския парламент беше отслужен молебен за дъжд и бе внесено предложение Исус Христос да бъде обявен за почетен крал на Полша. То набра 10 процента подкрепа. Министърът на образованието Роман Гетрих обяви, че ще изхвърли от учебната програма Гьоте, Конрад, Кафка, Достоевски, за да освободи място за религиозни произведения. Например биографията на папа Йоан Павел Втори. Зам.-министърът на образованието Ожеховски обяви теорията за еволюцията за опровергана и предложи вместо нея в училищата да се изучава креацонизмът. А представителят на партията му „Лига на полските семейства” в Европарламента предложи целият континент да изхвърли Дарвин от учебниците. Министерството на образованието заяви, че ще наказва учителите, които не докладват за бременни ученички. Това – в рамките на борбата срещу абортите. Бе приложен лустрационен закон, според който бюджетни служители, журналисти и учени трябваше да доказват, че не са сътрудничили на бившите служби. Отзивът на един преподавател по физика от Варшавския университет беше: „Те не се опитват да докажат, че съм виновен за нещо; те искат от мен аз да доказвам, че съм невинен.” В преговорите за новата конституция на ЕС премиерът на Полша предложи при съставяне на квалифицирано мнозинство гласовете на всяка страна да се коренуват. След прилагането на тази математическа процедура Германия би имала 9 гласа, а Полша 6 гласа. Когато бе запитан настоява ли на това свое предложение, той отговори: „Готов съм да умра за него.“ Смешно, разбира се. Само че никак не е смешно, когато такъв род комични персонажи заемат високи властови позиции. Как стана възможно това тъкмо в Полша? Полша, която беше „отличничката” сред посткомунистическите страни? Пак е отличничка. Според полския социолог Славомир Сиераковски Полша е първата страна в постсоциалистическия блок , в която „трансформираното” общество се разбунтува. И че подкрепата за братята Качински отпреди две години бе израз на несъгласие с модела на модернизация, приет от елитите от 1989 г. насам. Защо все пак този бунт се оказа в полза на крайната десница? Всъщност сходни процеси протекоха и у нас. Още от началото на прехода беше прекарана рязка граница между „модернизатори” и „традиционалисти”. В резултат обществото в Полша бе поставено пред следния избор - или си за прогрес и висока безработица, или си за социална сигурност и забрана на абортите и на еволюционната теория. Аналогично у нас – или си за десни икономически реформи и слушаш „Бийтълс”, или си за запазване на социални придобивки, но в пакет с Дунавско хоро, патриархален морал, култ към държавата и под сурдинка „България на три морета”. Вариантът „прогрес + социална държава” изобщо изчезна като опция. Eлитите се консолидираха около неолибералния модел. В резултат гражданите престанаха да възприемат различията между фракциите на политическата класа и започнаха да възприемат само рязката граница между нея и популистите. А те в дадената ситуация можеха да бъдат само десни популисти. Така стана с Качински в Полша, на това се дължи и възходът на поредицата от популистки партии у нас – НДСВ, „Атака“ и ГЕРБ. И нас ли ни чака същото? На пръв поглед изглежда, че победата на Туск миналата седмица показва ограничените възможности на такъв тип формации и режими. Което пък поражда надежди, че въпреки очевидните сходства ние бихме могли да не минем по пътя на Полша. Едва ли. Качински се провалиха по няколко причини. Първо, социалните им обещания останаха драстично неизпълнени. Второ, легитимиращият ги краен национализъм неизбежно ги противопостави на международната общност. Трето, теократичните им забежки, които не бяха уравновесени от очакваната социална политика, ядосаха доста поляци. И най-сетне, усещайки, че губят популярност, посегнаха към авторитарни мерки, които нямаше как да не провокират гражданското чувство на поляците. Един пример. От миналата година в Полша е създадено Централно антикорупционно бюро, чиито пълномощия са много сходни с пълномощията на българското проекто-ФБР. Двама негови служители, представящи се за бизнесмени, са предложили подкуп от близо милион евро срещу подписа на земеделския министър Аджей Лепер, шеф на партията „Самоброона“ и коалиционен партньор на партията на Качински. „Ужилването” се е провалило - нито подкупът е донесен, нито министърът е подписал. Въпреки това премиерът уволни Лепер. Нещо повече, уволни и министъра на вътрешните работи, и шефа на Бюрото, като ги обвини, че са предупредили Лепер. Доказателства, че те са съдействали на Лепер, така и не бяха открити. Тъй като в резултат коалицията се разклати, Качински поиска декларация за лоялност директно към своята партия, което беше равнозначно на сливане на тези партии с „Право и справедливост”. Те, разбира се, отказаха и така се стигна до предсрочните избори. Популизмът е жив Отрязва ли победата на Туск по-нататъшните шансове на популистите в Полша? Не. Той енергично нападаше правителството на Качински в два пункта: катастрофалната външна политика и неизпълнените социални обещания. В неговата собствена предизборна програма освен любимия на всички либерали плосък данък и орязване на държавните разходи са включени пунктове за повишение на пенсии, на заплатите на учители и медици и за безплатно медицинско обслужване. И същевременно обявява за свой кумир Маргарет Тачър. Ясно – както в случая с Качински всичко ще бъде изпълнено минус социалните обещания. По думите на полския социолог Кинг Дунин, ако братята Качински са два обикновени варени картофа, Гражданската платформа е чипс. „Благодарение на красивия си вид и хрупкавост чипсът привлича повече купувачи. Но фактът си остава факт – чипсът се произвежда от обикновени картофи и това няма как да се скрие.” Проблемът е, че манджа само с картофи не става.