Петкан ИЛИЕВ

Тази Хамлетова дилема ще стои пред българското стопанство през следващите няколко месеца. Още повече че и европейската икономика е на подобен кръстопът. Според данни на Евростат инфлацията в еврозоната падна до 0% през май, след като енергийните продукти поевтиняха, а световната икономическа криза принуди компаниите да свалят цените. Инфлацията в икономиката на 16-те държави, приели еврото, е на най-ниското си ниво, откакто за пръв път започва да се води подобна статистика през 1996 г. Очакванията са, че инфлацията ще продължи да бъде с отрицателни стойности през следващите месеци най-вече заради базовия ефект, тъй като цените на енергийните ресурси скочиха силно през пролетта и лятото на 2008 г., ускорявайки темпото на инфлацията до исторически максимум от 4% през лятото на миналата година. Тоест базата, спрямо която сравняваме сегашните промени в цените, е доста висока. Така например, в рамките на един месец потребителските цени са се увеличили с 0,1%, а цената на енергията е спаднала с 11,6% спрямо май 2008 година.
Това веднага поставя въпроса дали след като се изчерпа високата база от средата на миналата година, европейската икономика (разбира се, и българската, като част от нея) ще тръгне по пътя на инфлационното развитие.

Първият е свързан с ръста на заплатите в държавите от еврозоната

в условията на дефлация. През първото тримесечие на тази година заплащането на труда в 16-те страни от еврозоната бележи ръст от 3,7% на годишна база.
На второ място - в момента политиката на европейските банки е силно проинфлационна според някои експерти. Подходът към решаването на макроикономически проблеми акцентира върху емитирането на пари, т.е. печатане на пари посредством отпускането на нови кредити от страна на Централните банки, което в дългосрочен план неминуемо води до инфлация. Първоначалният ефект на кризисно свиване на цените поради намаляващото търсене на стоки и услуги ще се изчерпа в един момент и тогава европейската икономика може да повтори ситуацията от 70-те години - на едновременна рецесия в икономиката или стагнация и покачване на цените – период, известен с термина стагфлация.
Естествено, в краткосрочен план дефлационната тенденция ще надделее, тъй като „липсата на пари” в домакинствата и бизнеса ще свие съвкупното търсене. Дори в известна степен може да се говори за реално обедняване при голяма част от стопанските агенти. Нещо повече, българското стопанство ще търпи в известна степен ефекта от снижаването на ръста на цените в страните от Общността поради факта, че сме отворена икономика (част от европейския пазар и най-големият ни бизнес партньор са държавите от ЕС) и на фона на разразилата се инфлация миналата година цените на

почти всички суровини и енергийни ресурси са по-ниски

За България обаче дефлационната тенденция ще е по-слабо изразена, тъй като стартовата позиция бе при много по-ниски вътрешни цени.
Тоест процесът на догонване на цените в западноевропейските икономики ще смегчи дефлационната тенденция.
Наблюдаваният месечен спад на цените на стоките и услугите в потребителската кошница до голяма степен е потвърждение на казаното по-горе. Според данните за месец май на НСИ индексът на потребителските цени спрямо април 2009 г. е 99.7%, т.е. месечната инфлация е минус 0.3%. Инфлацията от началото на годината (май 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 1.0%, а годишната инфлация за май 2009 г. спрямо май 2008 г. е 3.9%. Още повече че близо 40% -средностатистическият американец, например, харчи малко над 18% от дохода си - от дохода му отива за храна, а там намалението на цените е най-голямо (хранителни продукти и безалкохолни напитки - намаление с 1.3%). При всички останали стокови групи цените се качват или се запазват на равнището на миналия месец - изключение прави потребителската група “жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива” (намаление с 0.1%). В този смисъл “най-радостни” би трябвало да бъдат домакинствата с ниски доходи, които харчат парите си най-вече за храна и комунални услуги, тъй като почти 100% от дохода им отива за тези стокови групи. Това се вижда най-добре от данните за индекса на цените за малката по състав кошница, който за май 2009 г. спрямо април 2009 г. е 98.9%, а от началото на годината (май 2009 г. спрямо декември 2008 г.) е 99.3%. Малката потребителска кошница отразява потреблението на 20% от най-бедните българи. Тоест дефлацията е още по-силно изразена при тях.
Цените като правило са своеобразен фокус, в който се концентрират всички противоречия на икономиката през последните години. А промените в ценовите равнища (ту инфлация, ту дефлация, нещо като играта „тука има, тука нема”) от началото на годината показват, че икономиката ни е все още на етапа, когато цената продава стоката и всички други фактори са второстепенни, а формирането на стойността (цената) е произволно.