Димитър Бъчваров Бюджетният излишък по дефиниция е превишението на приходите в хазната над публичните разходи за даден период. Навсякъде управляващите претендират, че той е резултат на икономически подем, добро управление и ефективни държавни разходи. Но често истината е съвсем друга. Особено драстично е разминаването на тези претенции на властта и реалността у нас през последните три години. Излишъкът за 2005 е 1,3 млрд. Лева (3,1 % от БВП) и е двойно по-голям от излишъка за 2004 г. (650млн. лева). За 2006 г. той достига 1,75 млрд. лева (3.6 % от БВП) и е с 35 % по-голям от този за 2006 г. За 2007 г. (в края на август) този показател е 2,9 млрд. лева, а годината ще приключи с излишък от минимум 2,5 млрд. Лева (4,5 % от БВП) - 55 % повече от 2006 г. За същия период икономиката ни нараства съответно с 6,2 % през 2005 г., с 6,1 % през 2006 г. и с 6,5 % (прогноза) за 2007 г. Излишъците като социалистически недъг Излиза, че ръстът на бюджетните излишъци е между 6 и 16 пъти по-висок от този на икономиката ни. Това означава само едно. Правителствата от 2001 г. насам умишлено и съвсем по социалистически залагат много по-ниски бюджетни приходи от реално очакваните. Така се гарантира сигурното им преизпълнение. Административен комфорт без усилия. Но измамата далеч не се изчерпва с това “класическо” хитруване. Големият въпрос е какво се прави с натрупаните излишъци. През последните 50 години в Европа, Северна Америка и другите страни с пазарна демокрация, бюджетните излишъци са по-скоро изключение. Там те не се планират с абстрактни формулировки като “противодействие на дефицита по текущата сметка” (което е дежурното обяснение у нас). При тях по правило излишъците се харчат след публичен дебат за съвсем конкретни обществени нужди, които най-често са: 1. погасяване на държавния дълг; 2. допълнително финансиране на здравеопазването и образованието; 3. еднократни данъчни отстъпки (tax refunds), при които на гражданите се възстановяват с чек част от платените данъци според годишните им данъчни декларации (хората с ниски доходи получават по-голям процент); 4. допълнителни публични инвестиции в пътища и друга национална инфраструктура. В посочените страни няма случаи излишъците да са харчени по препоръка на външни институции. Не се “спестяват” заради хипотетични неблагоприятни събития. У нас обаче осма година поред става точно така. Предсрочните погасявания на държавния ни дълг обикновено са съпътствани от обяснения, че МВФ, Световната банка, или друг авторитет са ни посъветвали как да постъпим с надвзетото от джобовете на хората. Уникална българска практика е паралелно с погасяването на едни дългове да се взимат нови заеми от същите международни институции. Въпреки това към м. май 2007 г. външният ни държавен дълг спадна до 15,6% от БВП. Това е една от най-ниските стойности в ЕС. Уж бедната ни държавата днес има незначителен външен (а и вътрешен) дълг, но продължава да трупа големи излишъци. Набраните средства в бюджета не се изразходват изцяло за конкретни обществени нужди, а част от тях се “спестяват” и натрупват без легитимна цел. Тази практика по нищо не се различава от надписването в една кръчмарска сметка. За две години фискалният ни резерв почти се удвои и вече надхвърля 8 млрд. лева. Никой не благоволява да ни информира защо. Граждански контрол над публичните финанси у нас отсъства напълно, което е обичайно за Централна Африка, но не и за Европа. В бюджетните ни закони през последните три години дори предварително се залагат излишъци. Държавата ни постепенно се превръща в подобие на търговска корпорация, която трупа печалби. Единственият опит да се оправдае тази политика се свеждат до обясненията, че така се намаляват парите в населението, за да се ограничи търсенето на пазара. Ограниченото търсене трябвало да намали вноса и съответно да спаднат търговският дефицит и увеличаването на частния външен дълг. Страховете от тях пък произтичат от предположението, че рано или късно изплащането на външните задължения на частните фирми ще доведе до масиран отлив на валута от страната и до стагнация. Гражданите компенсират с кредити Тези построения обаче са чисто спекулативни. Бюджетните излишъци през последните години са средно осем пъти по-малки от отрицателните търговски салда. Очевидно е, че те не могат да противодействат на дефицита по текущата сметка. От друга страна, данъкоплатците компенсират надвзетите им от държавата средства чрез лесния достъп до потребителски кредити. Голяма част от платените лихви по тях изтичат от страната и се сбъдва точно това, срещу което уж правителството се бори, трупайки излишъци. Дори и да се сбъднат неблагоприятните прогнози, заради които се трупат излишъци, няма законен начин финансовите проблеми на частната икономика да се решат с държавни пари. Политиката на излишъците се обезсмисля и от факта, че преобладаващата част от данъчните приходи (и излишъците) се събират от изправните данъкоплатци с ниски и средни доходи, които потребяват предимно български стоки. Повечето вносно и луксозно потребление обаче се дължи на доходите от сивия сектор. Така дефицитът се формира от едни, а излишъците в хазната са за сметка на други. Здраве и образование или ненужна атомна централа Докато ефектът на подобна политика върху търговския дефицит е нулев, безспорно е друго. Отнемането на пари от хората и фирмите, които не се връщат в стопанския оборот чрез публични разходи, както и мерките, водещи до свиване на потреблението на местни стоки, са класически “спирачки” на икономиката. Затова спестяванията на излишъци са по-вредни от контролираните бюджетни дефицити. Бюджетните излишъци не са икономически резултат. Не са и чисто монетарни мерки, за каквито ни ги представят. Те са стопроцентова политика на скрити интереси и нечисти апетити. В крайна сметка натрупаните резерви от излишъците, които са “неприкосновени”, когато става въпрос за образование и здраве, ще бъдат похарчени за ненужна атомна електростанция, ненужни корвети или в други сделки с огромни комисионни. Въпросът е дали публиката ще преглътне измамата доброволно. Особено когато нейният дневен ред не съвпада с намеренията на големите “спестители”. Отговорът е пред очите ни. След като за 9 месеца правителството е натрупало 2,9 милиарда лева излишъци, достигащи безпрецедентните 5 % от БВП, то няма никакви аргументи срещу претенциите на хората за повишение на заплатите. Подобен отказ е толкова очевидна наглост, че веднага радикализира стачката на учителите. И това вероятно е само началото на вълна от подобни протести. Всъщност “излишъци” в икономиката няма. Срещу всеки лев изкуствен “излишък” някъде има реален дефицит. В семейните бюджети, в инфраструктурата, в образованието или в здравеопазването. Затова умните правителства веднага връщат бюджетните излишъци на данъкоплатците, или ги инвестират за благото на обществото. Лошите управници се изкушават да ги “спестят”. Това води до декапитализиране на публични структури, чието възстановяване винаги струва повече от задържания излишък. В икономиката също както и в природата няма перпетум мобиле.